Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)

Скръбта е семе
което се засажда в стомаха
храни се с киселинни дъждове
пуска корени в краката Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето

Откъс от ръкописа на романа „Звезди под клепачите”

   Баща ми умря в края на юни. В деня, след като навърших трийсет и седем години. И точно четиресет години след запознанството си с майка ми.
   Странно, но го видях за последен път на гробището. На панихидата за четиресет дни на дядо ми.
   Тъжно е, но трябва да го разкажа. Прочети цялата публикация »

Албена Тодорова: *** (Ако ние сме риби…)

Ако ние сме риби, които плуват в морето,
любовта е мрежа.
Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи.
Прочети цялата публикация »

Станимир Семерджиев: *** (спокойно)

спокойно –
ръцете ни от вихрите на вятъра едно и също сграбчват Прочети цялата публикация »

Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)

Тя бяга

   Часът бе пет сутринта.
  Мария се надигна от болничното легло в онази студена сутрин. Помнеше, че беше заспала преди три дни у дома си, а сега се събуждаше тук. Колко дни бяха минали наистина? Чуваше паразитния шум на телевизионен говорител, който чете новините. Но телевизорът не се виждаше. Не можеше да различи думите и изреченията. И започна да възстановява спомените си бавно. Прочети цялата публикация »

Палми Ранчев: Камък

Как всичко се променя –
без щрак, без цък.
Болката е неочаквана –
винаги неочаквана. Прочети цялата публикация »

Ралица Райкова: Солта на земята

„… онова Царство, в което няма друг начин да се влезе,
освен чрез уподобяването на дете.”

К. С. Луис

   Имаше едно време край морето един продавач на царевица. Всеки ден, от юни до септември, беше все там, а какво правеше през останалите месеци от годината – никой не знаеше и никой не се интересуваше, понеже поначало от самотниците се интересува само тишината. Идваше със своята синя чанта, дребен, жилест, почернял като спаружено листо, с избелели от слънцето дрехи, толкова бели, че цветът им вече не личеше. Отдалеч силуетът му напомняше скулптура от тел. Обхождаше пясъчната ивица от единия край до другия и с дрезгав глас известяваше за присъствието си, надявайки се, че все някой ще пожелае да купи от жълтите царевици. Въпроси като как се казва и къде живее отскачаха от него като гумени топчета; вечер, когато морето утихнеше, когато пясъкът издишаше от себе си суетата на поредния отминал ден, той просто се изпаряваше в здрача, за да се появи отново на сутринта и неуморно да закрачи сред хората.

Прочети цялата публикация »

Екатерина Костова: Следа от мигване

Не знам какво остава
след пясъка, отмит от прилива,
когато се разсъмва.
Една следа от мигване,
каквото е животът,
потегля със морето
към хоризонта на отвъдното.
Прочети цялата публикация »

Екатерина Григорова: Батискафът

Ако човек иска да разкаже сънищата си,
ще заплува в стари и още по-объркани –
като в дъждовните гори ще бъде риба, живееща сред корените.
Е, аз наистина пътувах с оня малък самолет,
летящ към Боливия – с дъно на батискаф –
само задух и теснотия, с люк, замъглен от прииждащата вода. Прочети цялата публикация »

Яна Пункина: Общи неща

Сънувах риби, които изплуваха от мътните води – каза.
Сякаш ти беше трудно да се изплъзнеш от образа им.
Имало в него нещо кошмарно, нещо подсъзнателно.
Твърде рано сутрин едва разбирам какво ми говориш.
Складирам съня ти неразопакован. Прочети цялата публикация »

Станимир Семерджиев: *** (представям си ги думите)

представям си ги думите
как удържат на годините
пленяват мравка
и я превръщат в притча за търпението Прочети цялата публикация »

„КРЪСТОПЪТ“ – СЪДЪРЖАНИЕ НА БР. 155 – 157 (БР. 10/11/12, октомври – декември 2021, ГОДИНА XIV)

"Глория" - от Огнян Георгиев
  
Съдържание на бр. 155, 156 и 157 на eлектронното списание за литература „Кръстопът” – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
Прочети цялата публикация »

Палми Ранчев: Повтарям

Нищо интересно!… Освен движението
на късния следобед – като лава,
стекла се по склона. По равните улички.
По булевардите. И по площадите. Прочети цялата публикация »

Христина Мирчева: Град

Снегът е милост към тъмните ми дни.
Към камъка и към желязото, които огънят остърга
в празничната нощ.
Към изгорелите до корена дървета,
към пепелището на този град и тази битка. Прочети цялата публикация »

Екатерина Костова: Изкуство

Влез в обувките на човека
с мазол на петата.
Наметни се с ризата на
онзи, който няма ръце да я облече.
Прочети цялата публикация »