Палми Ранчев: Ембарго

   По времето, за което разказвам, санкциите срещу бивша Югославия бяха в разцвета си. И контрабандата през границата не спираше. Принципно бях наясно какво се върши. Кой го прави, как го прави и срещу какви пари. От известно време търсех своето място. Не исках да съм един от стотиците измекяри. Чакаха рано сутрин с коли, и дори с мотори, да прекарат един пълен резервоар. Продаваха го и бързо се връщаха, за да минат поне още веднъж. Исках да направя истински удар. Организиран от мен, с мои финанси и акъл. Без да ставам войник или какъвто и да било на мутрите, които работеха в същия бизнес, но на едро, с цистерни и големи хора зад гърба си.
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Палми Ранчев: Зверчето

   Възпитателят изкрещя, че отдавна трябвало да загасят лампата, сам я загаси, предупреди ги да не затварят вратата и се отдалечи по коридора. Наско се отмести към стената, където се чувстваше по-сигурен, и се заслуша в настъпилата тишина. Изпусна ножа и с разперени пръсти го потърси под завивката около себе си. Закачи го с пръсти, хвана дървената дръжка и притвори очи. Почти веднага ги ококори. Стори му се, че се чува подозрителен шум. И отново всичко утихна. Децата на съседните две легла дишаха равномерно. Но той, колкото и да му се затваряха очите, трябваше да е нащрек. Стресна се, буквално подскочи и седна в кревата, подпрял се на едната си ръка, когато Главата изръмжа в лицето му. Целият пламна, сякаш го поляха с вряла вода, и се разтрепери. Неусетно беше се унесъл, и той пак го свари неподготвен. Трескаво затърси ножа зад гърба със свободната си ръка. Тук някъде трябваше да е. Накрая успокоен стисна дръжката.
Прочети цялата публикация »

Ина Иванова: недовършената катедрала

Сам. В сърцето на двайсти век
сеньор Галего започва да строи катедралата.
Арматурата пробива – благочестива дантела
през въздуха, който диша сеньор Галего,
през надеждата, която издиша.
Прочети цялата публикация »

Ина Иванова: „Голямото ни основание е жило…“

     Предлагаме ви транскрипцията на разговор (на Валентин Дишев) с Ина Иванова за нейната дебютна книга с поезия – „малки букви“ („Жанет 45″, декември 2016 г.) – състоял се на 09.12.2016 година.
Прочети цялата публикация »

„Архив“ – Георги Господинов: Историите са преди разказа и имат повече памет за устата, която ги изрича…

   И „Сляпата Вайша“ е част от друга история… Прочети цялата публикация »

Ина Иванова: как през март си забравих в автобуса чадъра

Сред опърпани дървета,
сред пръски и хора с чадъри
лети десетката към моя квартал
и вдига облаци към небето.
Прочети цялата публикация »

Христо Мухтанов: *** (ако разсипя сол и разлея вода…)

ако разсипя сол и разлея вода
то вкъщи ще имам море,
на 5-тия етаж, висящо
море, Прочети цялата публикация »

Никола Петров: Питам

Търся пипнешком ключа на лампата; себе си да уверя
че съм на мястото си:
случвало ли се е другиму
заменям паметта си за невинност
Прочети цялата публикация »

Христо Мухтанов: *** (страшно е да те настанят…)

страшно е да те настанят
във шкаф, в гардероб или в скрин, заедно
с всичките ти братя и сестри,
Прочети цялата публикация »

Никола Петров: Самоконтрол

Ако някой ще убива в мое име
ако някой ще убие мен от мое име, предпочитам да не пиша
Прочети цялата публикация »

Анита Велева: Собствен цирк

   
   Снегът превзема очите ми, изрязва с белотата си всички цветове, събори и молитви. Цялата пъстрота на един свят, изживян през топлите дни. Ти държиш небето и гробарски ръкавици. Носиш усмивката на конник и алкохолик. Провесваш я над обръснатото ми в затвора тяло. И потръпвам пред огромното огледало. Пееш онзи марш на надзирател. Някъде в клоните на тишината, в едно изоставено яйце, сърцето ми неопетнено ще започне отначало. Прочети цялата публикация »

Азиз Таш: Предчувствие за аборт

Дочакал сгърчения плод,
дресираният щъркел го отнася,
лишен от образ и подобие.
Прочети цялата публикация »