А.Л.А. Ковингтън: Варовик и слонова кост

   Не познавам сегашния свещеник. С Рина нямахме възможност да ходим до Капитъл Хил и до черквата „Св. Стефан“ от известно време. А с отец Антъни се знаем, откакто дойдохме в Америка, затова той се върна да води службата тази сутрин. Роден е в Рим като мен, но не е идвал в този малък параклис до гробницата. Февруарският студ, който прави пръстите ми безчувствени, ще се просмуче дълбоко в старите му кости, затова младият отец Фоли произнася финалните думи.
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Георги Господинов: Прииждането на езика

В началото е рев
праисторически животни
разместване на пластове
откъртване
скала и камък
свистене в клони
громол
това не е езикът още
Прочети цялата публикация »

Дайан Тимеринг: Саманта

(откъс от романа „Луната пазителка“)
Събота, 28 август, 1982
   Безименното куче седеше с предни крака, забити в земята като коловете на ограда и я гледаше. Очите му я побутваха, не мръдваха от нивото си. Кучето имаше благата физиономия на хрътка и крака, разперени достатъчно широко, за да влачат човек през снежните равнини на Аляска. Това, което се виждаше от опашката му приличаше на голяма, оръфана четка за тръби.
   Кучето я проучваше, сякаш правеше изследване на странните неща, които се случваха на това тринайсетгодишно момиче. Тя го гледаше как я наблюдава, привлечена от факта, че неговите мисли относно нея бяха интересни. Радваше се за кучето. Радваше се, че бе достатъчно жива, за да бъде видяна от нещо. Защото никой повече нямаше да види татко ѝ. Бяха го положили в земята сутринта, шест фута надълбоко. Шест фута беше много – нямаше да излезе.
Прочети цялата публикация »

Георги Господинов: Враните на Виена

Тук през ноември
е черно от врани
невъзмутими са чакат
нищо не искат
Прочети цялата публикация »

Джанет Шнайдър: Зимна миграция

    Прещракващата болка в гърба, сковаността в коленете и сбръчканата кафява кожа на ръцете напомнят на Джером, че е на седемдесет и пет. Ноември е, четири и половина сутринта и студеният въздух в стаята образува облачета пара, когато го издиша. По това време на годината той обикновено се обажда на сестра си в Талахаси, за да ѝ каже кога да го чака. Не и тази година. Тя почина само няколко месеца след началото на надбягванията. Прочети цялата публикация »

„Пътуването” (The Trip) започва днес

     „Пътуването” – така наричат помежду си своята среща с градовете и хората на България седемте творци, подали си ръка през океана, за да споделят две седмици от живота си с пет български града, да потърсят вдъхновение – и представят това, което ги е вдъхновявало – в духовните и одухотворяващи пейзажи, които ще им предложат дните от днес до 12 септември. Те са визуалните артисти Кърт Гьоди и Кремена Тодорова, и писателите Дайан Тимъринг, А.Л.А. Ковингтън, Джанет Шнайдър, Катерина Стойкова-Клемър и Златна Костова.
Прочети цялата публикация »

Теа Маркова: всяка къща

всяка къща е голяма
има ли излишни стаи
Прочети цялата публикация »

Людмила Миндова: Сянката

Варварите вечно са били при нас – откакто сме родени.
Те са нещо като разнояйчен брат близнак от еднояйчна
майка. И бащата трябва да е същият, но защо тогава
варваринът си остава вечно млад, а ние… Ние остаряваме
безмислостно. В крайна сметка точно по средата варваринът
ще ни бъде вече син. Брат близнак ще бъде на децата ни.
Прочети цялата публикация »

Теа Маркова: Кашер

научи това сметало
нямам време за
светлосенки
Прочети цялата публикация »

Людмила Миндова: Синът на майстора

Трябва да благодариш на стеченията на обстоятелствата,
които те дариха с шанс, какъвто другите не са сънували.
На тях животът им поднесе всичко на тепсия и никога
и не научиха какво е да скочиш сам за крушата, която
виси със страшна сила на дървото, но няма да се предаде
Прочети цялата публикация »

Анита Велева: Призванието

                                                         На доц. Ю.Р.

   Като комплект сребърни прибори, които си наследил, но не използваш никога, защото си сам, сам. Като капки вода, с които той приготвя физиологичен разтвор. А после дълго мие ръцете си от кръвта. Прочети цялата публикация »

С Нева Мичева за „Приказки от крайните квартали” от Шон Тан, чиято премиера в София е днес

Корицата на книгата  За днес (четвъртък, 23.06.2016 г.) от 18:30 часа, в „+ това“ (София, ул. „Марин Дринов“ 30), е насрочено софийскито представяне на една изключителна книга – „Приказки от крайните квартали” от Шон Тан.
  За нея New York Times Book Review писа: „Хипнотизиращ… Такова визуално красноречие може само да мотивира читателите да търсят всички бъдещи графични романи на Шон Тан, без значение на коя точно лавица се намират“.
  Предлагаме ви разговора (на В. Дишев, от 03.06.2016 г.) с преводача на книгата Нева Мичева за Шон Тан и „Приказки от крайните квартали”:
Прочети цялата публикация »