в това утро
нямаше разлика между птици и хора
небето младоженчески се бе изопнало
гледах го като затворник
на когото татуират
сърца и рози
пистолети и рози
разлика нямаше
между извършител жертва
Прочети цялата публикация
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Ирен Филипова: *** (в това утро…)
Етикети: "Сънище", електронно списание за литература, електронно списание за литература „Кръстопът”, електронно списание за литература DICTUM, Ирен Филипова, книга Ирен Филипова Сънище, литература, поезия, списание за литература, стихотворение
Оля Стоянова: Висока облачност
Гледан от високо, градът е чудовище. Оттук могат да се проследят ясно контурите на тази най-подробна карта на отчаянието – задънени улици и отвесни стени, пусти каньони, бели петна и строежи, подобни на незараснали рани.
Между четвъртия и петия етаж той спира да си поеме дъх и хвърля поглед през прозореца. Небето е сиво, декемврийско и ниско. Далечните силуети на планините са потънали в мъгла. Отдолу градът буботи – до него не достига нито звук, но не му и трябва – винаги може да чуе тракането на трамваите, уличния трафик, клаксоните в задръстванията.
Прочети цялата публикация
Лидия Чиарели: Светлина на стените на живота
На Лоурънс Фърлингети за неговия 101-ви рожден ден
Научи ме да рисувам
светлината на стените на живота.
Прочети цялата публикация
Крис Енчев: *** (моментите, които…)
моментите
които остават
побират всички години
прелетни дъждове
Прочети цялата публикация
Мария Куманова: На дъното
на дъното очаквам да намеря
баланс пропорция съотношение между
историите които ще прочетеш изслушаш гледаш
Прочети цялата публикация
Габриела Манова: *** (Гледаш се…)
Гледаш се и сричаш пред себе си:
да, определено можех да съм
по-привлекателна, по-умна,
да си държа езика зад зъбите,
можех да не правя някои грешки,
да бъда свръхжена и свръхчовек,
можех, но не можах.
Прочети цялата публикация
Ирен Филипова: *** (Ирисите…)
ирисите цъфтят
не мога да ги спра
трябва да отпоря ребро
и да размахвам сърцето си пред ликуващите
ти си прахът им
Прочети цялата публикация
Мария Куманова : Шевове
за нещата които
са толкова дълбоко издълбани в мен
когато спешно съм имала
нужда от тропосване кърпене реприза
бродерия отгоре за прикритие
здрава дълга игла е влизала
много нежно много надълбоко
Прочети цялата публикация
Етикети: inclavo, inclavo книга Мария Куманова, електронно списание за литература, Електронно списание за литература "Кръстопът", електронно списание за литература „Кръстопът”, електронно списание за литература DICTUM, Издателство Scribens, литература, Мария Куманова, поезия, списание за литература, стихотворение
Крис Енчев: *** (между две…)
между две прехапвания на устна
може да се приюти
някоя излиняла от употреба
вечност
Прочети цялата публикация
Geert De Kockere: *** (Ik zeg je iets) / *** (I tell you something) / *** (Казвам ти нещо)
***
Ik zeg je iets en je duwt
je voorhoofd in rimpels
zoals een kind
met zijn voeten de dekens
als het niet slapen wil.
Прочети цялата публикация
Андре Шедид: Носители на белези
Мъртвите със счупени лица се надигат
Езикът на унизените се подува
Бурният прилив на жертвите расте
Но пазете се, носители на белези
Прочети цялата публикация
Крис Енчев: *** (тънки процепи…)
тънки процепи
минимално отклонение
изсвирвам тихи издишвания
на един дъх без сурдинка
оставям ги да превърнат студа
в кристални звезди
не предлагам шепи
не искам да освободя извикани думи
експлозията в тъпанчетата
не би ме стоплила
Прочети цялата публикация
Оля Стоянова: Решение за кризата в Близкия Изток
Късен ноември, привечер. Пръска ситен дъжд – упорит и досаден, а уличните светлини се разтичат като в картина на импресионист – жълтото на светофарите се смесва с червеното на автомобилния трафик, после със синьото от витрините на главната улица – няколко невидими удара на четката, и всичко потича. Хората наоколо не обръщат внимание на такива неща – разминават се, без да се погледнат. Те двете обаче са нещо друго – държат се под ръка и крачат под дъжда. Май се смеят. Говорят оживено, ръкомахат със свободните ръце. Едната жена е около трийсет – черна дълга коса, вързана на опашка. Другата е по-млада – къса кестенява коса, скрита под мъжки каскет. Бързат.
Прочети цялата публикация
Габриела Манова: *** (Тази стая…)
Тази стая сякаш никога не е била размествана.
Щом за пръв път легнах на това легло, разбрах:
на нещата тук няма да им трябва заместване,
само периодично замитане на спомен и страх.
Прочети цялата публикация
Мария Куманова: Лунна светлина
или от другата страна
на слънчогледите
Прочети цялата публикация
