Баба се разтапя
като сладоледа
който изядох
пред болницата Прочети цялата публикация
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Гергана Гълъбова: Сладолед
Етикети: "Боян Пенев", „Кръстопът“ – електронно списание за литература, Гергана Гълъбова, електронно списание за литература, електронно списание за литература „Кръстопът”, книга, литература, поезия, списание за литература, стихотворение
Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)
За повечето младежи военната служба има само начало. Краят ѝ е в някакъв друг живот и затова няма да го доживеят. Броените дни, колкото и много да са, минавали бързо, така твърдели старите хора, но това не се отнасяло до службата. Недоспиване, недояждане, миризма на желязо и на пот, мирис на ред и на страх. Особено сред новобранците.
Богдан Чизмаров чуваше оплакванията на другите войници, но не им даваше ухо. Той в тая школа е с ясна цел и по свое желание. Дори униформата му харесва. Тя те скрива, от теб остават бричът, куртката, нашивките, петлиците, акселбантите, кортиците, сабите и другите дрънкулки. Същността, индивидуалността ти остава невидима за неподготвеното око. Затова само униформените се разпознават добре един друг помежду си. На улицата хората казват веднага: ето този е военен. Това е всичко. От там нататък – нищо няма значение, цялата тежест се поема от униформата. Униформеният човек е винаги по-загадъчен. Особено в очите на жените.
Прочети цялата публикация
Етикети: "Кръстопът", "Кръстопът" - електронно списание за литература, „Вечерна сватба. Разкази от други времена“, белетристика, българска литература, електронно списание за литература, Електронно списание за литература "Кръстопът", Иван Станков, ИК "Хермес", книга, Късна смърт, литература, проза, роман, списание за литература
„Драма пакт“ – Покана за драматургичен текст
Платформата „Драма пакт“, чиято цел е да развива, подпомага и продуцира нови форми и формати в съвременната драматургия, отправя покана за драматургични текстове на български eзик, които да бъдат преставени на поредица от колегиални четения. В своя публикация в социалните мрежи биват разяснени подробностите около поканата. Прочети цялата публикация
Левена Филчева: *** (поредна година ми е)
„в осем и нещо
можеш да разлепиш некролози
на търпението в себе си“
Димитър Гачев
поредна година ми е
осем и нещо
разкъсаните ръбове на некролози
афиши
и празни изказвания Прочети цялата публикация
Етикети: „Кръстопът“ – електронно списание за литература, „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“, Scribens, SCRIBENS/АРС, българска литература, електронно мултимедийно списание да литература DICTUM, електронно списание за литература, електронно списание за литература „Кръстопът”, Левена Филчева, литература, поезия, стихотворение
Констатин Небешков: *** (беше едно от пространствата)
беше едно от пространствата,
в които съм странно направен
от копия, пробождащи
Бог и до кръста
стоварени мърдат, и до пръсти съм празен
без потопа, без влажните корени,
пуснати бавно във почвата Прочети цялата публикация
Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)
Скръбта е семе
което се засажда в стомаха
храни се с киселинни дъждове
пуска корени в краката Прочети цялата публикация
Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето
Откъс от ръкописа на романа „Звезди под клепачите”
Баща ми умря в края на юни. В деня, след като навърших трийсет и седем години. И точно четиресет години след запознанството си с майка ми.
Странно, но го видях за последен път на гробището. На панихидата за четиресет дни на дядо ми.
Тъжно е, но трябва да го разкажа. Прочети цялата публикация
Етикети: "Кръстопът" - електронно списание за литература, „Жанет 45”, „Звезди под клепачите”, „Отлъчване“, „Хроники на неведомото“, българска литература, електронно списание за литература, Електронно списание за литература "Кръстопът", книга, литература, Николай Терзийски, роман, ръкопис, списание за литература
Албена Тодорова: *** (Ако ние сме риби…)
Ако ние сме риби, които плуват в морето,
любовта е мрежа.
Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи.
Прочети цялата публикация
Етикети: "Жанет-45", „Единайсетте сестри на юли“, „Иван Николов“, Албена Тодорова, българска литература, електронно списание за литература, електронно списание за литература „Кръстопът”, електронно списание за литература DICTUM, литература, награда за поезия, поезия, предаване за литература, списание за литература, стихотворение
Станимир Семерджиев: *** (спокойно)
спокойно –
ръцете ни от вихрите на вятъра едно и също сграбчват Прочети цялата публикация
Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)
Тя бяга
Часът бе пет сутринта.
Мария се надигна от болничното легло в онази студена сутрин. Помнеше, че беше заспала преди три дни у дома си, а сега се събуждаше тук. Колко дни бяха минали наистина? Чуваше паразитния шум на телевизионен говорител, който чете новините. Но телевизорът не се виждаше. Не можеше да различи думите и изреченията. И започна да възстановява спомените си бавно. Прочети цялата публикация
Палми Ранчев: Камък
Как всичко се променя –
без щрак, без цък.
Болката е неочаквана –
винаги неочаквана. Прочети цялата публикация
Етикети: „Жанет 45”, „Тази вечер нищо не е случайно”, българска литература, електронно списание за литература, електронно списание за литература „Кръстопът”, електронно списание за литература DICTUM, литература, мултимедийно списание за литература, Палми Ранчев, поезия, списание за литература, списание за литература "Кръстопът", стихотворение
Ралица Райкова: Солта на земята
„… онова Царство, в което няма друг начин да се влезе,
освен чрез уподобяването на дете.”
К. С. Луис
Имаше едно време край морето един продавач на царевица. Всеки ден, от юни до септември, беше все там, а какво правеше през останалите месеци от годината – никой не знаеше и никой не се интересуваше, понеже поначало от самотниците се интересува само тишината. Идваше със своята синя чанта, дребен, жилест, почернял като спаружено листо, с избелели от слънцето дрехи, толкова бели, че цветът им вече не личеше. Отдалеч силуетът му напомняше скулптура от тел. Обхождаше пясъчната ивица от единия край до другия и с дрезгав глас известяваше за присъствието си, надявайки се, че все някой ще пожелае да купи от жълтите царевици. Въпроси като как се казва и къде живее отскачаха от него като гумени топчета; вечер, когато морето утихнеше, когато пясъкът издишаше от себе си суетата на поредния отминал ден, той просто се изпаряваше в здрача, за да се появи отново на сутринта и неуморно да закрачи сред хората.
Етикети: „Златното яйце”, „Кръстопът“ – електронно списание за литература, белетристика, българска литература, електронно списание, електронно списание за литература, Електронно списание за литература "Кръстопът", литература, Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, проза, разказ, Ралица Райкова, списание за литература
Екатерина Костова: Следа от мигване
Не знам какво остава
след пясъка, отмит от прилива,
когато се разсъмва.
Една следа от мигване,
каквото е животът,
потегля със морето
към хоризонта на отвъдното.
Прочети цялата публикация
Екатерина Григорова: Батискафът
Ако човек иска да разкаже сънищата си,
ще заплува в стари и още по-объркани –
като в дъждовните гори ще бъде риба, живееща сред корените.
Е, аз наистина пътувах с оня малък самолет,
летящ към Боливия – с дъно на батискаф –
само задух и теснотия, с люк, замъглен от прииждащата вода. Прочети цялата публикация
Етикети: "Дъска по мокрия пясък", "Кръстопът" - електронно списание за литература, българска литература, Екатерина Григорова, електронно списание за литература, Електронно списание за литература "Кръстопът", електронно списание за литература „Кръстопът”, издателство „Ерго”, книга, литература, поезия, списание за литература, стихотворение
Яна Пункина: Общи неща
Сънувах риби, които изплуваха от мътните води – каза.
Сякаш ти беше трудно да се изплъзнеш от образа им.
Имало в него нещо кошмарно, нещо подсъзнателно.
Твърде рано сутрин едва разбирам какво ми говориш.
Складирам съня ти неразопакован. Прочети цялата публикация
