.
Пристига –
до минути светът ще е друг
и той знае, че така трябва да бъде –
понякога небето трябва да трещи,
да гърми,
птиците да притихнат,
тревите да се наведат –
думите да нямат значение,
понякога трябва да наведеш глава,
а това винаги става
по трудния път.
.
Прочети цялата публикация
Днес Георги Рупчев щеше да навърши 69 години. Но остана на 44. Наистина остана и в един друг смисъл, може би далеч по-малко важен за онези, които го обичаха, но неоценим за българската поезия: остава като един от най-вълнуващите, най-вдъхновяващите български поети.
Предлагаме ви да чуете как Георги Рупчев четеше стихотворението си „Чувство за бавно изчезване“ (записът ни е предоставен от Валентина Рупчева):
.
Прочети цялата публикация.
Дълго време твърдях,
че не бива да насилваш
думите да се повдигат
на пръсти
(важно е те
да го правят
със теб).
Вече съм готов
да призная,
че понякога
това е необходимо –
там някъде,
в пространството между,
понякога отеква
смисълът.
И диша
поетическото тяло.
.
Прочети цялата публикация.
броя секундите – малки иглички,
които се забиват в главата ми:
толкова е остро днес
броя ги и не намирам
как да изпиля върховете им
как да пригладя роенето им
.
Прочети цялата публикация.
да потрепваш
в трелите на вятъра
той да се извива
в твоето мълчание
един е езикът
на болката
.
Прочети цялата публикация.
така добре да те обичам. а ти
да спиш до късно, късно. така добре
да ти броя и вдишванията, и болките,
и всичко, а ти да пресънуваш всяка
тъмничка вселена, която плаче, стене
или е със криле на гарвани от полети безкрили.
и ето аз будувам вместо двама, мечтаех
да е вместо трима. да не говорим за това,
сега така добре вселената пулсира – кинцуги:
злато или кръв в пукнатините ни. а вече
и множественото число с носталгия помахва
от зад ъгъла. така добре, така добре помахва.
виж ръката му.
.
.
думите се плъзгат по мен
като по сапунисана пързалка
като яйце в гърлото
на одобрение
което никога няма да получа
.
Прочети цялата публикация.
След една година
сляга земята.
Боговете залязват.
Ние мълчим.
Думите слягат,
затихват затиснати
под вкамененото време.
Боговете залязват през март.
Други заемат местата
им.
Ние мълчим
и се кланяме.
Чакаме небето
да слегне над нас.
.
Стихотворението е от книгата на Мила Люцканова „Краят на думите“ („Арс“, 2023 г.).
.
Мила Люцканова в „Кръстопът„
Ето – хората вече са хора от сутрин до вечер,
а преди те поне се преструваха на измислени ангели,
имитираха болки и грижи, човечност,
и децата залъгваха, че без черни магии са магове.
Хората като жито узряха, но хляб не се случи
и човешкото стана наистина твърде човешко.
И наивните, ние, опитахме, но уви не научихме
как на пропасти да се престорим дори да сме грешници.
Бог прошепва и Бог не крещи над полето от глухи,
те едва се споглеждат и после от работа – вкъщи,
после работа, вкъщи, и сън, и фира от надеждици сухи,
че и утрето няма да бъде все същото.
Ето – хората вече са хора от вечер до сутрин,
не изпращат писмата си, а и даже не са ги написали.
И така тази плахост се превръща във смърт преди смърт,
а животът им вече не става дори за измисляне.
.
Прочети цялата публикация.
да ти се усмихне непознат
да му се усмихнеш
езикът
на който говори животът
.
Прочети цялата публикациягалим кокалите на мрачините си
избили през влажната козина
сплитаме кални пръсти
в ядосана молитва
под глухи каменни възглавници
опознаваме макета
на хапещите си челюсти
какво ще остане от нас
като преброим ухапванията
разчорлим ръждата
под клепачите на другия
и рукне съсирена
.
Прочети цялата публикация
Предлагаме ви разговора на Валентин Дишев с Лора Младенова – десет месеца след премиерата на нейната дебютна книга с поезия „Порно Религия Смърт„:
.
Tи си номад сред думите
и нищо не е твое,
и никому не си.
Аз – чакам вятъра.
Замесени сме от една глина.
Изсъхнали сме от еднаква язва.
.
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
