Вангел Имреоров: *** (без думи…)

без думи
без въздух
това, което остава пада.
това, което пада остава.
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Кристина Радославова: Улица Орхидея

живея на улица орхидея
Прочети цялата публикация »

Вангел Имреоров: *** (един ден…)

един ден
тъмнината, която събираш,
започва да прелива.
Прочети цялата публикация »

Мартин Колев: Двама*

Човекът-елен

  Познавам един човек, който е вътре елен.
  Козината му носи изненадващо величавия оттенък на засъхнала кал. Душата му приютява гъсти и свежи зелени гори, в които обаче той се връща само насън. Затова понякога муцуната му е влажна, от песента на сълзите му. Нощем се впуска в галоп с рогата напред. И най-дебелите корени не могат да го спрат.
  Казват, че животинско тяло не може да приюти човешка душа. И при все това познавам този човек и той е вътре елен.


Саксиеният човек

  В нашия град живееше един човек, който имаше вместо глава саксия. Той се мъчеше да прикрие това с шапка, но шапката не заблуждаваше никого. Иначе беше щастлив човек, нямаше нужда от много – само чашка вода за вечеря.
  Щом застудееше обаче цветята му посърваха и саксиеният човек не смееше да припари навън. Веднъж се случи такава жестока зима, че водата във вазата замръзна, а пък той не помръдна повече. Дори се чудехме дали не е умрял.



Мартин Колев




  Мартин Колев в „Кръстопът“.
  Мартин Колев в DICTUM.

* Заглавието на публикацията е редакционно. Разказите са включени и в книгата на Мартин Колев „Микро“ („Либра Скорп“, 2016).

Кристина Радославова: Стъклени топчета

дъждът чевръсто събира живот в издутия корем на облака си
а децата излизат от училище
и усетили мокрия нос на есента в още голите си вратове
се търкулват като стъклени топчета по улицата
Прочети цялата публикация »

Наталия Иванова: Лято

Безпокойствието им –
ивица чаршаф,
събрана между тях като дете –
Прочети цялата публикация »

Мартин Колев: Човекът-листак

  Гледа светлината на уличната лампа, пречупена от ъглите и жиците, и бръшляна. Той самият е силует от листа, скътан в процепа между последния и предпоследния вход. Сумрачен е ъгълът му, само връхчетата на няколко листа блестят в кехлибарено. Прибираш ли се късно нощем ще го приемеш за човек, дори ще се сепнеш за миг. Ще се опомниш бързо: „Това е само бръшлянът по блока“.
  Но той не е прикован към сградата. Мълчаливият силует е в постоянно движение, а листата му шумолят с първия хладен вятър, с времената на Вивалди, с траура на самото време… И чака.
Прочети цялата публикация »

Наталия Иванова: Отговор

Този следобед
неделен за болните
за нас е ничий
Прочети цялата публикация »

Мартин Колев: Човекът наужким

  Живееше в малък пристанищен град един скромен човек. Толкова беше скромен, че веднъж заваля по-силно и той съвсем изчезна. Излезе при колегите си, които пушеха на дъжда, и каза:
  – А мен изведнъж съвсем спря да ме има. Ама че работа!
Прочети цялата публикация »

Александра Евтимова: L’esprit de l’escalier

По-добре си спомням нещата,
които трябваше да бъдат изречени,
отколкото онези, които бяха.
Прочети цялата публикация »

Теа Монева: Деветдесет

Баба – с големите кръгли очила,
уморените сиви устни,
сбръчканата бяла кожа на жълти петна
и все още тънката талия –
е седнала на дървеното столче,
скръстила е нежно крака,
Прочети цялата публикация »

Иван Димитров: Любене

                     „там където изобилието на цъфналите цитруси е като
                     тихо преминаващо мамонтово стадо”
                                                                              Ани Рангелова

Ти си будистки храм в планинско езеро, любов моя,
водите ти са бездънни, облаците сияят, небето се
вглежда замечтано по теб и въздъхва, пролетен
цвят пада край лодката ми, когато минавам
Прочети цялата публикация »