Авторски архив: Дежурен редактор – Христо Мухтанов

Камелия Панайотова: *** (напразно те опазих любима моя кожа…)

[…] ще простим една на друга за невежеството
за обидата и липсата на смелост […]

Анна Александра: Езикът се ражда от отсъствието

[…] Или аз сама говоря, прехапвайки си езика. […]

Ангел Игов: На всички се случва

[…] как тайно желание
като преляла река пълни
празното […]

Юлия Йорданова: Трохи за ангели

Читателю, този разказ е подарък за теб!   Стринка Лили носеше големи очила с дебели стъкла, които приличаха на лупи с рамки вместо дръжки. Не зная колко виждаше през тях, защото обикновено не гледаше към никого. Следеше тихите си стъпки и дебнеше да не изтърве някоя от трепкащите лъжички в сребърния поднос за кафе. После сядаше […]

Поезия срещу войната – антология

Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети – както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми автори, а също и такива, които тепърва изграждат своето име – са включени в антологията „Поезия срещу войната“…

Радослав Чичев: Пролет

[…] една жена
едно дете
и едно куче
още спят […]

Ева Гочева: *** (седя в едно кафене…)

[…] може би чакат с нетърпение това падане
това завръщане на пеперудата в пашкула […]

Ана Цанкова: затвори небето Анели

[…] прости си съня Анели […]

Ева Гочева: *** (в обикновените дни…)

[…] и ям бадеми сурови като плътта ми […]

Ана Цанкова: *** (вечерта в която не говорехме за Бог…)

[…] тези невидими диригенти на нищото
мълчат […]

Теа Монева: Актьори в ням филм

[…] всеки път, когато видя линейка,
се надявам да е раждане […]

Красимир Нейков: *** (затваряш клепачи…)

[…] да се удавят минутите […]

Амелия Личева: Урок по граматика

[…] когато започвахме тези бавни уроци
с постижим край […]

Радослав Чичев: Дом

[…] танцуват с бавни стъпки и задвижват
мелницата на сърцето ми […]

Красимир Нейков: Опора

[…] да преглъщаш живота