Във времето, в което да си забелязан,измества смисълада правиш нещо истински забележително,невидимото малцинствоизлъсква подовете на света,разтребва масите му,проветряваи излиза. И оставя чисто.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Авторски архив: Дежурен редактор
Ина Иванова: без заглавие…
…Крем срещу ревматизъм и тютюн срещу тъга,стара песен за русалка, която пееш само наум,иначе вятърът се обръща, казват рибарите.Утрините са бели като блажната боя за лодките,а животът им протича пред очите на туристите:студената пролет и лятото, ръждивият ноември,даже зимата с редки снежинкипо зеленото като пасище Мраморно море.Носиш към къщи хлябпред обективите на туристите,прибираш детето от […]
Зорница Иванова: Стискаш себе си в шепи…
Стискаш себе си в шепи –призрачно венчелистче,изненадало зимата.Смаляваш се с всяка година,за да красиш дома, но да не дразнишс цветовете на прокървил драконов плод.Белите ти китки са скритив безопасната сянка на дрехите,стискаш себе си, призрачно венчелистче –градината е пуста без теб,както светът на хищника е пуст без плячка. …
Ина Иванова: … (не казвай нищо повече)
. Не казвай нищо повече.Достатъчно е да положишлюбимата си книга на корема ми,твърдите ръбове на корицитеда погладиш с ръка, за да усетятежестта на хартията и премълчаното.Нищо да не остане от нас.Само една книга – кораб на Нойв средоточието на света,в средата на стаята,пред олтара на безмълвието ни,а някъде съвсем горе –сводът на небесните ни погледи.Прибоят […]
Свилен Иванов: Еднакво далеч…
Еднакво далеч саот края на лятотодните му.Играе си август на замъци в пясъка. Отмала се криев късите сенкипо пладне. Ей там е, зад ъгъла –аха да го хванеши в топлата вечер се стапя. .
Ина Иванова: Тялото на паметта
Ръцете, които мелят бисквити и орехи,после топят маслото на водна баня.Жените, хвърлящи поглед през прозореца,навън, където плодовете зреяти градовете спят, размекнати в следобеда,и децата спят в размекнатия следобед,а косите им ухаят на прясно окосена трева,докато котките лениво почистват тялото на дома с езикв разтопените от слънце и меланхолия часове. Времето е кръгъл суров бонбон,ръчно приготвена […]
юли
31
Не
comments
Христо Мухтанов: има няколко сцени…
има няколко сцени, които винаги разбиват сърцето ми:пазя ги в себе си, не ги изпускам от погледи когато се вгледам във тях, контуритеизникват ярко пред мен, цветовете стават плътни,вдъхвам мириса във въздуха, намирам предметите,а стъклените ми ириси започват да се топят;трупам прах, парченца и спомени –аз, една малка точка, минаваща през Вселенатаза пренебрежимо малко години, […]
юли
30
Не
comments
Свилен Иванов: Сами
Три кръга имабронзовото огледало.В големия приятелите виждаш,във средния си ти,а в малкия се отразяваединствено това,което те боли,единственобезкрая. .
юли
29
Не
comments
Зорница Иванова: Като дребна…
Като дребна смокинясе докосва до глезените,като лила до лилаво,до синьо;като лед върху болното място – мисълта
юли
28
Не
comments
Свилен Иванов: Стига само…
Стига само да има море, река, дори океан.Достатъчно е да са там,един баща и дъщеря му.Да ѝ покаже каксе хвърля плосък камък по водата.Как може да го завърти,ей тъй, от китката –и после – гледай, гледай,камъкът подскача, ето. Бащата може много малко –детето да накара да се смее.
юли
27
Не
comments
Зорница Иванова: Опитвам се…
Опитвам се да разпозная умисълв подредбата на северното небе,което се разкрива ясносамо за няколко секунди,в разкрача между февруари и март.Оглеждам се за свободно сияние,образ, който да докосне прозореца мии да остави отпечатъкна неразгадаем език.Преследвам силует под уличните лампии се чудя колко далеч ще стигне,дали желае да се скрие, да търси стъпала към миналото си.Следващата лампа […]
юни
29
Не
comments
„Песента на костенурките“ и Свилен Иванов
Свилен Иванов написа за „четвърта корица“ на тази книга думите: „ Заровени дълбоко в червения пясък на Кси, Кефалония, яйцата на костенурките Карета чакат. Когато милостивите ръце на доброволците започнат да ги изравят в края на август, под залязващите лъчи на слънцето, част от черупките вече са се разпукали и малките костенурчета са готови да […]
юни
22
Не
comments
Зорница Иванова и „Студена земя“
„Поезия на топлината и топлотата на пръстите, дланите, шепите, китките, и най-вече – на прегръдката: онази всеопрощаваща, себеизличаваща сила, за която няма предварително знание или подготовка. Паскал Киняр пише, че „в прегръдката Бог и Аз са мъртви“. Тази поезия го потвърждава безусловно.“, пише Момчил Миланов за новата книга на Зорница Иванова – „Студена земя“.
апр.
21
Не
comments
За „Графа Live“ с Георги Гаврилов и Владимир Ампов
Новата книга от поредицата Scribens Acoustic проследява историята на концертите на Графа от малко момче до мъжа, в който се е превърнал днес. Тя разкрива неговия свят и какво стои зад светлините на прожекторите – треската на подготовката, напрежението преди първия акорд, хаоса и тишината преди взрива от аплодисменти. Това е разказ за любовта и тревогите, за […]
май
19
Не
comments
С Мария Куманова – за „Кръв и мляко“
Третата книга с поезия на Мария Куманова – „Кръв и мляко“ вече се среща със своите читатели. Корицата и оформлението са дело на Антонина Георгиева, а редактор е Нинко Кирилов. Премиерата на книгата се състоя на 28 април. Предлагаме ви разговора на Валентин Дишев с Мария Куманова за книгата:
