Авторски архив: Дежурен редактор: Ренета Бакалова

Ванина Димова: Дворът

Вървя по премълчани думи.

Под скулите изтръпва миналото.
Ще се хвърля в меката пръст

между рохките стъпки на дядо
и прасковата, засадена за мен.
Още една есен след лято,
в което ме нямаше.

Александър Габровски: Един приятел написа роман

Толкова нежен,
толкова труден за четене.
Написа го без мастило.
Роман за хартията.
Само страниците му ме караха да плача

Александър Габровски: Има неща, които остават

Още помня чекмеджето, в което
държите лъжиците и покривката,
формата за кекс.
Още обличам дрехите останали
от мъртвия ти татко,

Боряна Богданова: Ролите

В двора на училището – цветя, начало на годината
и тела, които щъкат.
Тя ги гледа отдалече, подпряна на годините си

Илияна Генова: *** (под липите на юни)

под липите на юни
меланхолия между сплетени пръсти
звездите се притискат в гръдния ми кош
и не ми достига въздух
все по-бавно съществувам
в този град на изчезващи видове

Йоана Стоянова: домашният любимец на Нарцис

срещнахме се в шаренaта бездна
между две напускания

бялото куче на избавлението
захапа раните ни с уважение

Румен Павлов: Още един умря

Ако погледнеш от тази страна,
ще видиш камъка,
който доскоро беше
кожа.

Яна Монева: *** ( светът трупа…)

светът трупа
студено отчаяние и невинност,
невинност, която не може да опази
светът трупа
студено отчаяние и невинност,
невинност, която не може да опази

Бояна Узунова: КОГАТО ВЕЧЕ СИ МОЕ, ЦВЕТЕ, ИЛИ ЗА ДА ТЕ НАПРАВЯ СВОЕ

уж внимаваш в кого пускаш корени
ще те отгледам ще те на(х)раня
нали любовта зависи
от момента на откъсване:

Боряна Богданова: Месото е въпрос на гледна точка

Очите ни са ръце, които докосват по-бързо
и ако унищожават, винаги го правят тихо.
Изборите са си наше собствено разпятие,
което преживяваме.
Учили са ни, че не трябва да си слагаме

Йоана Русева: Хигиена на самоубийството

Живей,
единствено при условие,
че от раждането си,

Теодора Тотева: *** ( Войната – любовница на убийците…)

>Войната –
любовница на убийците
дъщеря на смъртта и на тиранина
по-голямата сестра на глада
руши градовете, в които пролетта цъфти
убива майките, откърмили децата си

Йоана Стоянова: Има небе над мен

има небе над мен
под фъстъчените си черупки
в сочен ужас сочим
анахроничните караули
на чуждо безумие
сноват неспираеми
натруфени локвени ботуши

Атанас Вълов: Сцени от един семеен живот

Мълчанието все повече се получава
и по-умели ставаме в отбягванията,
делници събличаме в различни стаи,
но за Пандора да говорим не умеем.

Камелия Панайотова: *** ( винаги съм смятала за нищо работа времето)

винаги съм смятала за нищо работа времето
по-смели са онези които вярваха
в поражението му
и то наистина не ме е застигало
наред с цялото човечество наоколо
не съм имала нужда да изговарям утехата
тревогата не ме е събуждала нощем