Публикации в категория Думи за книги

Книгите – животът им…

Запознайте се със сталкерите в „Зоната“

Корицата на антологията  Зоната (том 1 на една концептуална антология за съвременна българска поезия) е в книжарниците от 50 дни. За оформлението на корицата на изданието на „АРС“ е използван акварел на Иван Гайдаров, а съставителството, редакцията и графичната среда са на Валентин Дишев.
  За книгата нейният съставител казва: „Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Да разгради предзададената форма, за да я осмисли и промени. Да замени „указателя за присъствие“ с разказ, „картата“ – с пътуване. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни „за да има” (и да изговорят егото на съставителя… Get the whole story »

„Къщата притихнала, а светът спокоен” – поезия от Уолъс Стивънс

Корицата на книгата   „Действителността е клише, от което бягаме чрез метафора.“ – думите са на Уолъс Стивънс, носител на Пулицър, на чието име е най-престижната награда за поезия в САЩ. „Къщата притихнала, а светът спокоен”, съдържаща подбрани от преводача Христина Керанова стихотворения е първото издание на неговата поезия на български език. Художник е Невена Ангелова, издателят – „Знаци” (с откупени права от Penguin Random House, LLC).
   Уолъс Стивънс е роден на 2 октомври 1879 г. в Рединг, Пенсилвания, в семейство на адвокат. Получава бакалавърска степен в Харвард, а през 1903 г. завършва Нюйоркското юридическо училище и практикува право в Ню Йорк от 1904 г. до 1916 г. Впоследствие се премества в Хартфорд, Кънектикът и през по-голямата част от живота си работи като изпълнителен директор на застрахователна компания в Хартфорд. Повлиян от приятели поети и художници, започва да пише стихове.
Get the whole story »

Йон Калман Стефансон: За мен е невъзможно да пиша за живота без да пиша за смъртта

Корицата на романа   Първата част от интервюто (на Теодора Тотева) с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45″, преводът от исландски е на Стефан Паунов) – можете да чуете този фрагмент в DICTUM – завършваше с думите му „Добрата литература трябва да е като влюбването”.
С „В книгата освен за любовта се говори и за смъртта: огледало, в което героите се оглеждат през цялото време…”, Теодора Тотева покани Йон Калман Стефансон в следващия тематичен кръг на разговора:
Get the whole story »

Христина Мирчева: „Между ON и OFF”

Христина Мирчева за книгата „Захранване на нощта” на Иглика Дионисиева
(„Жанет 45″, февруари 2017 г.)

    „Захранване на нощта“ – книга, която се чете за минути и поезия, която крие загадки, разрешими само във времето. Или неразрешими.
     Така си мисля, докато прелиствам отново стихосбирката на Иглика Дионисиева. В нея са вплетени като увити восъчни свещи истории за деца, любов и календарни дни, белязани с имена на светци. Поезията зида висока бариера въпреки своята лаконичност и привидна леснота на възприемане – като тайна, която жадува да бъде споделена, но и да остане недоизречена, скрита.
Get the whole story »

Капка Касабова: Страхът от другия е истинското ни огледало*

   Кой е въпросът за тази или за ваша книга, който най-много ви е затруднил?
   Не се сещам да ме е затруднил някой въпрос. По-скоро е интересно да се чуят въпросите, на които аз сама се мъча или съм се мъчила в процеса на писане на една книга да отговоря и примерно в случая с „Граница” въпросите, които ще изникнат от тази книга, отговорите им, вече се намират в тази книга. Отговорите са разказите в книгата, тоест – някои разкази, някои истории нямат нужда от послеслов или от коментар. Това е може би любимият ми тип въпрос, върху който да мисля и в края на краищата разказването отговаря на въпроса.
Get the whole story »

Капка Касабова с „Граница“ гостува в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Свиленград

Корицата на книгата   От утре започват срещите на българските читатели с Капка Касабова и нейната книга „Граница” (издадена на български от „Жанет 45” в превод на Невена Дишлиева-Кръстева и с оформлението на Люба Халева).
   „Книгата тътне от мистерията, суеверията и потресаващата красота на едно място, притиснато между изкуствени граници, но в същото време предизвикателно заявяващо свещената си другост. Мисълта за тази книга още не ме е напуснала“, пише за „Граница” Франсис Стонър Сондърс, а Нийл Ашерсън продължава да рисува портрета на книгата на Капка Касабова: „Тя пътешества в една част на света – източните Балкани – където почти всеки разказ причинява болка. Но с напредването през страниците на тази прекрасна книга, от дълбините започва да се надига музика: теми и образи, които се появяват отново и вплитат всички гласове в общ мотив”.
Get the whole story »

Софийска премиера на „Опити за еволюция” от Христо Мухтанов

Корицата на книгата       Книгата, за която Георги Гаврилов писа „[…] в своята „Опити за еволюция” Христо Мухтанов отбягва безпредметното сближаване с тематиките и подходите на масовото съвременно писане, картините, фигурите, които изважда от прахта на най-тихия зимен апартамент, не са ярки и привличащи погледа само с цвета си, напротив, тяхната изначална мимикрия, камуфлаж за сливане с нищото, им налага пастелност на гамите, бледност във визуален аспект, подобно статуята на сфинкс или пирамида, но също по техен пример, отказали се от кича и атракцията, стиховете на Христо позволяват да останеш взрян в тях заради друго, което казва повече, отколкото писъкът на един отровен цвят.” ще бъде представена във вторник, 18.04.2017 г., в „+това“ (София, ул. Марин Дринов“ 30), от 18:30 часа, с гласовете на Христо Мухтанов, Анна Лазарова, Антонина Георгиева, Валентин Дишев, Георги Гаврилов, Наталия Иванова
Get the whole story »

„Стаята на Джейкъб” Вирджиния Улф е вече в книжарниците

Корицата на романа   От 13 април „Стаята на Джейкъб”, първият истински експериментален роман на Вирджиния Улф, е вече в книжарниците.
   Романът (превод: Иглика Василева) рисува портрет на млад мъж и проследява живота му от детството, годините в Кеймбридж, после сред светския елит на артистичен Лондон и странстванията му из Средиземноморието, преди войната да промени съдбата му завинаги. Характерът на Джейкъб Фландърс се разгръща постепенно чрез серия бегло свързани помежду си случки, преживелици и впечатления: писмата на майка му, откъслечни разговори с приятели и колеги и най-вече разсъжденията на жени, които го обожават. В този свой роман Вирджиния Улф рязко скъсва с традиционните методи на повествованието – „Стаята на Джейкъб“ е блестяща експериментална импресия, литературна игра, в която времето и реалността се смесват със спомените и желанията.
Get the whole story »

„Всеобща история на безчестието“ от Xорхе Луис Борхес е вече в книжариците

Корицата на книгата     „Всеобща история на безчестието“ тръгна към книжарниците на 13 април с логото на „Колибри“ (преводът е на Маня Костова).
     Това е първото произведение в проза на Xорхе Луис Борхес, публикувано през 1935 г. след излизането на няколко негови сборника с поезия. Началото на пътя, довел до признанието на Марио Варгас Льоса: „След Сервантес, Борхес е най-значимият автор, писал на испански език“.
   Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Умира в Женева. Остава безсмъртен.

„Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой” от Иван Ланджев е вече в книжарниците

Корицата на книгата...   За книгата (и мотивите си да е точно това и такава) Иван Ладжев казва: „Исках да напиша именно книга за късния Толстой и тя, освен че е (по необходимост) специализирано изследване, да бъде също и (по възможност) интересна за четене – противно на популярната у нас представа за „академичност“, всъщност двете не си пречат и няма такава норма, която да ги разделя.
    Нека читателят отсъди доколко съм се справил.
  Накратко става дума за следното: в годините след духовния прелом, който Лев Николаевич Толстой преживява, проповедникът и художникът у него започват да се борят за надмощие. И в личността на автора, и директно върху страниците – на „арената“ на самия наратив.
  Тази борба при късния Толстой оставя поразителен отпечатък върху текстовете от периода и е едно от най-интересните явления, на които съм се натъквал като читател въобще. Прииска ми се да задълбая в него и резултатът от това задълбаване е книгата.”

Предлагаме ви разговор за книгата (на Валентин Дишев, от 16.03.2017 г.) с Иван Ланджев:
Get the whole story »

Георги Гаврилов: Опити върху „Опити за еволюция” на Христо Мухтанов

Корицата на книгата       Дебют. От френски (début) – начало. Зараждане. Дума по дума, зараждане на нов вид живот в живота, това е книгата, а дебютната стихосбирка на Христо Мухтанов е така издържана и цялостна, че изглежда сякаш с нейната поява неизбежно възниква въпросът за липсващото звено, свързващо всичко преди книгата с нея самата. Липсва археоптериксът, поставен като патрон на първата корица. Още преди разгръщането на книжото тяло вече ни залива една праистория, вкаменена като света, в който да се развие последващото. И наистина – може дълго да се говори за образа, чрез който избира да ни се яви – чисто визуално – загърналото пластовете на страниците, като че те са тектонични слоеве и точно тектоника, ултразвукова тревога, следобеден преврат на една реалност над друга се обещават и изпълняват лист по лист, натежали от обречеността със стайна температура, също предвещана в заглавието – Опити за еволюция.
Get the whole story »

Ина Иванова: „Голямото ни основание е жило…“

     Предлагаме ви транскрипцията на разговор (на Валентин Дишев) с Ина Иванова за нейната дебютна книга с поезия – „малки букви“ („Жанет 45″, декември 2016 г.) – състоял се на 09.12.2016 година.
Get the whole story »