Публикации в категория Думи за книги

Книгите – животът им…

Речите срещу Катилина на Амели Нотомб

   На 15-и Декември по излиза новият роман на Амели Нотомб „Речи против Катилина“ (Колибри, 2017, преводът е на Светла Лекарска). Романът разказва историята на Емил и Жюлиет, двама пенсионери, решили да прекарат старините си на село, където наместо мечтания покой и тишина, те срещат своя съсед – лекарят Бернарден. Неговото първо посещение при двойката протича кошмарно, като и без това забавеното селско време съвсем спира своя ход, Бернарден натрапва продължително присъствието си, чисто физически, без никаква амбиция или способност да спомогне разговора, надвисвайки като истина, от чиято уста излизат само звукоподражания и от време на време по някое „да” и „не”. Тези посещения на лекаря се превръщат в ежедневен ритуал, повтарящ се в един и същ час. Амели Нотомб отново демонстрира своя жесток, почти садистичен талант да създава угнетяващи и потискащи сцени, на чийто фон героите ѝ трябва да оцелеят или да се променят. Речите на Емил, подобни на Цицероновите против Катилина, се отприщват, когато положението става непоносимо. Пита се: докога най-сетне ще злоупотребява Бернарден с търпението им?
   Предлагаме ви откъс от романа на Нотомб:
Get the whole story »

Дьорд Драгоман на български и в България

   В поредицата „Модерна европейска проза“ на издателство „Ерго“ излезе най-новият роман „Клада“ на забележителния унгарски писател Дьорд Драгоман, по чиято книга „Белият цар“, преведена и на български, неотдавна по екраните излезе едноименната международна копродукция.
  По думите на преводача на книгата Адриана Петкова Пападопулос „Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, с юношески премеждия, първа любов и копнеж за щастлив и спокоен живот. Романът е история на съвремието ни, написана в сегашно време от името на едно дете. История, която поставя въпроса за личната отговорност в тоталитарното общество, от което привидно сме се избавили в края на миналия век, както и в новото общество, към което бързаме да се приобщим. Get the whole story »

Труман Капоти – познатият непознат

   На 8 декември излезе от печат първото българско издание на сборника „Познатият непознат. Ранни разкази” (ИК „Колибри“, 2017 г., превод: Милена Попова) от ненадминатия майстор на кратка проза Труман Капоти.
   Емоционални, проницателни и изящни, разказите на Труман Капоти са сред най-доброто, написано през XX век в Америка. „Познатият непознат. Ранни разкази“ е първото проявление на гения на писателя да създава незабравими герои със сложни характери. Малко момче се сблъсква с ужасяващо насилие, преследвайки в гората избягал затворник. Дребнава завист съсипва живота на едно от най-популярните момичета в престижна частна гимназия. Разговорът на две светски дами от Ню Йорк разкрива грозни тайни. И децата, и възрастните в тези разкази търсят разбиране в един несигурен свят. Това са истории за расизъм и неправда, за насилие, за бедност и отчаяние. За състрадание, за мъдрост и чудеса. А най-силен от всичко е кънтящият глас на писателя, станал по-късно един от най-самобитните творци на американската проза.
    Get the whole story »

Често повествованието в този роман се превръща в песен

    В понеделник към книжарниците и към своята премиера (на 14 декември, в 14 часа, в западното крило на 4 етаж на НДК – фоайе) тръгва българското издание („Панорама”, в превод на Десислава Недялкова и с оформлението на Капка Кънева) на романа на Марек Биенчик „Психиатрична болница Творки”.
Get the whole story »

Издателство „Ерго“ представя романа „Дефект“ на Флорин Иримия

   Издателство „Ерго“ представя пред българския читател романа на Флорин Иремия „Дефект“(преводът е на Христо Боев, художник: Весела Кучева). Роденият през 1976 г. в Яш (Румъния) Иремия има докторска степен и води лекторски часове във Факултета по литература в университета „Александру Йоан Куза“ в родния си град. От 2001 г. пише очерци като сътрудник на списанията Обсерватор културал, Ромъния литерара, Дилематека, Тимпул ши суплементул де култура. За дебюта си в белестристиката използва псевдонима Едуард Тауру, а неговите първи творби излизат в списанието Ноуа литература през 2009 г. „Дефект“ се появява през 2011 г. в издателство „Брумар“, за който получава номинация за участие вав Фестивала за дебютен роман в Шамбери, Франция (2013). Занимава се и с превод на романите на Маргарет Атууд „Орикс и Крейк“ и „Наричаха я Грейс“ (съвместно с Николета Иримия). В издателство „Полиром“ се появяват книгите му „Един мрачен прозорец“ (2012), „Някои неща за теб“ (2014) и „Мистерията на китайските колички“ (2016).
Get the whole story »

Стеван Тонтич: Светлина и мрак

Никога толкова светлина във въздуха,
никога толкова жар във висините,
както това лято.
Get the whole story »

Джефри Мур за изчезващите видове в литературата

   Интервюто, което Джефри Мур даде за читателите на Кръстопът по повод излизането на неговия роман „Клубът на изчезналите видове“(„Жанет 45“, преводът е на Милена Попова):
От името на читателите на Кръстопът и слушателите в Dictum казвам „Добре дошъл” на Джефри Мур. Изминали сте дълъг път, за да стигнете до София, дълъг ли беше пътят до книгата, заради която сега сте тук – „Клубът на изчезналите видове”?
Get the whole story »

Запознайте се със сталкерите в „Зоната“

Корицата на антологията  Зоната (том 1 на една концептуална антология за съвременна българска поезия) е в книжарниците от 50 дни. За оформлението на корицата на изданието на „АРС“ е използван акварел на Иван Гайдаров, а съставителството, редакцията и графичната среда са на Валентин Дишев.
  За книгата нейният съставител казва: „Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Да разгради предзададената форма, за да я осмисли и промени. Да замени „указателя за присъствие“ с разказ, „картата“ – с пътуване. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни „за да има” (и да изговорят егото на съставителя… Get the whole story »

„Къщата притихнала, а светът спокоен” – поезия от Уолъс Стивънс

Корицата на книгата   „Действителността е клише, от което бягаме чрез метафора.“ – думите са на Уолъс Стивънс, носител на Пулицър, на чието име е най-престижната награда за поезия в САЩ. „Къщата притихнала, а светът спокоен”, съдържаща подбрани от преводача Христина Керанова стихотворения е първото издание на неговата поезия на български език. Художник е Невена Ангелова, издателят – „Знаци” (с откупени права от Penguin Random House, LLC).
   Уолъс Стивънс е роден на 2 октомври 1879 г. в Рединг, Пенсилвания, в семейство на адвокат. Получава бакалавърска степен в Харвард, а през 1903 г. завършва Нюйоркското юридическо училище и практикува право в Ню Йорк от 1904 г. до 1916 г. Впоследствие се премества в Хартфорд, Кънектикът и през по-голямата част от живота си работи като изпълнителен директор на застрахователна компания в Хартфорд. Повлиян от приятели поети и художници, започва да пише стихове.
Get the whole story »

Йон Калман Стефансон: За мен е невъзможно да пиша за живота без да пиша за смъртта

Корицата на романа   Първата част от интервюто (на Теодора Тотева) с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45“, преводът от исландски е на Стефан Паунов) – можете да чуете този фрагмент в DICTUM – завършваше с думите му „Добрата литература трябва да е като влюбването”.
С „В книгата освен за любовта се говори и за смъртта: огледало, в което героите се оглеждат през цялото време…”, Теодора Тотева покани Йон Калман Стефансон в следващия тематичен кръг на разговора:
Get the whole story »

Христина Мирчева: „Между ON и OFF”

Христина Мирчева за книгата „Захранване на нощта” на Иглика Дионисиева
(„Жанет 45“, февруари 2017 г.)

    „Захранване на нощта“ – книга, която се чете за минути и поезия, която крие загадки, разрешими само във времето. Или неразрешими.
     Така си мисля, докато прелиствам отново стихосбирката на Иглика Дионисиева. В нея са вплетени като увити восъчни свещи истории за деца, любов и календарни дни, белязани с имена на светци. Поезията зида висока бариера въпреки своята лаконичност и привидна леснота на възприемане – като тайна, която жадува да бъде споделена, но и да остане недоизречена, скрита.
Get the whole story »

Капка Касабова: Страхът от другия е истинското ни огледало*

   Кой е въпросът за тази или за ваша книга, който най-много ви е затруднил?
   Не се сещам да ме е затруднил някой въпрос. По-скоро е интересно да се чуят въпросите, на които аз сама се мъча или съм се мъчила в процеса на писане на една книга да отговоря и примерно в случая с „Граница” въпросите, които ще изникнат от тази книга, отговорите им, вече се намират в тази книга. Отговорите са разказите в книгата, тоест – някои разкази, някои истории нямат нужда от послеслов или от коментар. Това е може би любимият ми тип въпрос, върху който да мисля и в края на краищата разказването отговаря на въпроса.
Get the whole story »