„Мащабен, обсебващ, разтърсващ – и в духа на голямата руска мисловна и разказваческа традиция“ – това е част от началото на представянето за booklover.bg от Красимир Лозанов на романа на Евгений Водолазкин „Лавър“ („Панорама“, 2020 г., преводът е на Антония Пенчева). Романът е носител на двете най-големи руски литературни награди, преведен на над 30 езика, включен от британския „Гардиън“ в списъка с 10-те най-важни романа, посветени на темата за Бог. Чуйте и вижте:
Get the whole story
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Публикации в категория Думи за книги
май
20
NO
коментара
Красимир Лозанов: Ако ви се е дочел голям руски роман
май
04
NO
коментара
Стефани Калчева: Безкрайна „нощ в Каракас“
В интервю (което може да прочетете тук тук) Карина Сайнс Борго казва, че журналистиката дават отговори, докато художествената литература задава въпроси, което мисля се е получило наистина с романа ѝ “Нощ в Каракас” (изд. “Жанет 45”, преводач: Анелия Петрунова), в който разказва за родната си страна Венесуела (признавам си, че аз я произнасям с “ц”), в която не живее от 2006-та.
Разбира се, историята дава и доста отговори, особено за човек, който не е запознат с политическата обстановка в държавата. Имам бегъл спомен от статии и новини, наблягащи на факта, че е една от най-опасните държави в момента, не само в Южна Америка, а изобщо. Един бърз поглед в Гугъл и попадам на клипчета с насилие, тежка хуманитарна криза и изключително високо ниво на престъпност – нищо от това не ни е спестено в книгата на Борго, която не е спирала да следи случващото се във Венесуела, откакто живее в Мадрид, и да изпитва, както го нарича, вината на оцелелия.
Get the whole story
Валентин Дишев: Не е речник
Обсъждахме с издателя на „Янус“ дали книгата няма нужда от един речник, който да прави по-лесно и достъпно ориентирането в имена и реалии, които се появяват в нея. Аз се съпротивлявах, защото продължавам да смятам, че непосредственото въздействие, неопосреденото от „знание“, е по-важно за поезията. „По-важно, но сам казваш, че много държиш и на другия възможен прочит, на онзи, който дава повече“, възразяваше издателят. Така в края на книгата се появи текст, който Ви предлагам и тук, наречен
Не е речник
Get the whole story
апр.
24
NO
коментара
Мария Ширяева: Опит за „Опитът“ на Русана Бърдарска
Книгите, които се появяват по време на кризи, често имат странна съдба. Особено ако са монументални, с много страници в тях. Читателят, по стара традиция, сполитаща повечето дебели томове — такива като „Записките по българските възстания“ или Библия — може не само да ги чете, но и да гадае по тях, да ги използва като оракул или случайна енциклопедия за отговори на вълнуващи го, тежащи на съзнанието и душата въпроси с неизмеримо физически тегло.
Искате ли да ви покажа, как става? Ами, много лесно. Да речем…“Защо не можем да излезем да се разходим сега?“ — питам аз книгата. Отварям я напосоки. И ето. Страница 452. Играта на отговори сякаш обръща към мен острието на още по-вълнуващи въпроси: „Дали природният катаклизъм и недостиг на ресурси няма да доведе до социален катаклизъм? Дали тоталното преустройване на икономиката няма да доведе до фундаментални промени и в обществото?“. Дали…дали. Но този „отговор“ е твърде пряк. Да пробваме пак. Страница 483. Нов пасаж звучи вече като опит за притча: „… Само когато разгледах много отблизо „Падането на Икар“ от Брьогел, видях ироничната недоизкусуреност, даже нелепо детинския рисунък на двете човешки фигури — тази на орача, на малкия човек, зает в своето ежедневие, и на мечтателя, който пльоква във водата… непатетично, незабележимо… Ако не познавах картината… или не бях прочела заглавието, можеше и аз като зрител на картината да не видя Икар“. Точно така. Един въпрос и огромен избор от отговори, дори и случайни.
Get the whole story
апр.
23
NO
коментара
„Янус“ тръгва към читателите на 7 май
От 7 май тази година „Янус“ на Валентин Дишев започва да търси срещи с читателите си.
Ето какво казва авторът за своята книга: „Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че „знам“ е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в „предзнаенето“ това „пред“ обикновено тихо води към „предразсъдък“, а не към познание.
Когато „Ортелий“, „Тиха книга“ и „Маргьорит (и други регистри)“ се появиха като трилогия, ме питаха „Защо Тезей?“. И неизменно отговарях „Защото е „Егей“. Защото пътуването към и от Лабиринта е несъзнаваното минало, забрава и предизвестие, разказ за скъсани нишки и недостъпни на волята възли, защото всеки син има баща (дори и ако не го познава), защото всяка цивилизация е разказ, всеки разказ е назоваване на бъдеще.
Дори когато този „Тезей“ е взиране в мрака на Лабиринта, той е търсене на онова, заради което е построено обиталището на самотата… дори когато е разказ за смърт, не е за онази – предизвестената, а за разпъналата платната на победния възторг на Модерността – неочакваната, смъртта чрез забравеното…. и търсене на начин и смисъл да се живее след това. Когато нишките на Спасението, се врежат във вените като координати на географска карта, когато се превърнат в рана и пропаст, деляща от Другия, превръщаща го в далечен и чужд, безплътен и фикционален, вслушва ли се някой в дишането на тялото на историята като живот – личен и единствен…
Get the whole story
апр.
03
NO
коментара
С Мария Донева за „Какво каза калинката“ и други важни неща
За печатницата – много далеч на Изток – отпътува седмата книга на Джулия Доналдсън, преведена на български език (издадена от „Жанет 45“, разбира се). И петата в превод на Мария Донева, с която разговаряме точно за „Какво каза калинката“. И да – ще чуете и едно от нейните стихотворения. За първи път:
Get the whole story
мар.
27
NO
коментара
С Манол Пейков: За силата да продължиш и „Летецът и Малкия принц“
В тези нелеки времена призивите за подкрепа на културата стават все повече. Повече са, защото трябва да ѝ помогнем да оцелее. Човекът със сигурност не е маймуна, слязла от дървото – той е словото, заменило посочването с пръст.
Продажбите на книги и постъпленията в издателствата драстично намаляха, когато повечето книжарници затвориха, а някои от разпространителите, продължаващи да работят онлайн, но загрижени единствено за себе си, продължават да продават книги, но не отчитат продажбите си и не заплащат на издателите продаденото. В тази ситуация да инвестираш в издаването на нова книга е риск, който не всеки би поел.
Но някои намират сили и кураж да го сторят. „Жанет 45“ ще предложи съвсем скоро на пазара една нова книга – „Летецът и Малкия принц“ (с подзаглавие „Животът на Антоан Дьо Сент-Екзюпери“) от Петер Сис.
За нея разговаряхме с издателя Манол Пейков. Разговор в който диша и мисълта за мечтата, подкрепата, куража да продължиш… Разговор, който можете да чуете:
Get the whole story
юни
04
NO
коментара
Здравка Евтимова: За две грешки на страница, издател в САЩ веднага ще отхвърли ръкописа Ви
Предлагаме ви разговор документален запис от гостуването на Здравка Евтимова в РБ „Димитър Талев“ в Благоевград (16 май 2019 г.). Модератор на срещата бе Силвия Домозетска, завършила своето представяне на гостуващия автор с акцент върху разказа „Кръв от къртица“, концентрирал преди няколко месеца вниманието върху себе си и задокеанската си съдба. Чуйте отговора (и всички други прекрасни истории):
Get the whole story
юни
01
NO
коментара
Тодорка Минева: Тези разкази трябва да стигат до хората, без значение дали в системен вид, като строга хуманитаристика или като литература
На Пролетния базар на книгата в НДК Издателство „Сонм“ представя две свои нови книги: „Уморени разкази“ от Антун Густав Матош (в превод от хърватски на Христо Попов) и „Курс по обща семиотика“ от Жан-Мари Клинкенберг (преводът от френски е на Красимир Кавалджиев, редактор на изданието е доцент Мая Горчева)
За двете книги можете да чуете повече в разговора (на Валентин Дишев) с главния редактор на „Сонм“ Тодорка Минева, който ви предлагаме:
Get the whole story
май
28
NO
коментара
Мария Степанова: „Днес за първи път в историята се появява възможността за демокрация на въображаемото“
Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев) с Мария Степанова, записан днес преди представянето на изданието на български език на нейната книга „В памет на паметта“ (издадена преди дни от „Жанет 45“ в превод от руски език на Здравка Петрова, под редакцията на Цветелина Драганова и с оформлението на Милена Вълнарова) в Пловдив. Представянето на тази изключителна книга в София е насрочено за утре, 29 май, от 18:30 часа, в Клуб 1, НДК (вход до пилоните). Книгата ще представи Марин Бодаков.
Get the whole story
дек.
13
NO
коментара
Издателство „Панорама“ на Международния панаир на книгата в НДК
Образците на преводаческото изкуство, издадени от издатество „Панорама“ (Съюз на преводачите в България), можете да намерите на щанд 351 на Международния панаир на книгата в НДК. Можете да се взрете в най-новите, да обикнете и тези, издадени преди тях: да ги приласкаете в своя дом.
На 15.12. (събота) в 13:00 на щанда ще можете да се срещнете с преводачката на „Космос“ от Витолд Гомбрович – роман и автор, знакови за отминалия век, белязващи ярко и този… Съботните срещи ще продължат до 16:00 – с други гости, за които ще Ви разкажем утре…
Get the whole story
ное.
25
NO
коментара
Тайе Селаси: Имаме причина да виждаме надежда
Това заяви в интервюто си за „Кръстопът” и DICTUM авторът на романа Ghana must go, превърнал се в световен бестселър и издаден от „Жанет 45” на български език под заглавието „Отивам си е възвратен глагол” и допълни в разговора си с Георги Гаврилов: „Има силна съпротива срещу това завръщане към национализма, на което сме свидетели. И този инстинкт, импулс към хуманизъм, трябва да бъде считан за едно от нещата, които са видими в съвремието…”. Тайе Селаси Тайе Селаси гостува от днес в България, по покана на българския си издател,за да представи книгата. Предлагаме на вниманието Ви цялото интервю (с благодарност и към Манол Пейков, чийто е и симултанния превод по време на интервюто) и въпреки че предаваме въпросите и отговорите в „учтива форма”, в интервюто те са маркирани само с инициала на името на питащия и отговорящия – като знак за топлата и непосредствена атмосфира, която създава с присъствието си Тайе Селаси.
Get the whole story
ное.
14
NO
коментара
Разговор за Витолд Гомбрович и неговия „Космос“
Витолд Гомбрович (1904 – 1969), световен писател от полски произход, се завръща при българския читател, 30 години след „Фердидурке“, с последния си роман – „Космос“ от 1965 г. (Международна награда на издателите, 1967).
Издателство „Панорама“ ви кани на премиерата на българското издание на романа: 23 ноември 2018 г., петък, 18:30 ч. в +това (ул. „Марин Дринов“ 30). В разговора за книгата ще участват Владимир Полеганов и Катерина Кокинова.
Гомбрович за романа си: „Космос“ за мен е черен, преди всичко черен, нещо като черно размътено течение, пълно с водовъртежи, задръствания, наводнения, черна вода, повличаща хиляди отпадъци, и в нея загледан човек – загледан в нея и от нея отвлечен – мъчещ се да я разчете, разбере, свърже в някаква цялост… Чернилка, ужас и нощ. Нощ, пронизана от необуздана страст, от покварена любов. Един Бог знае… струва ми се, че ужасът на „Космос“ ще бъде разчетен, но не така скоро.“ („Завещание“)
Get the whole story
ное.
03
NO
коментара
Предпремиера на „Космос“ от Витолд Гомбрович
От няколко дни в книжарниците е романът „Космос” на Витолд Гомбрович, издаден от „Панорама” в превод (и с послеслов) на Катерина Кокинова (художник е Капка Кънева, Иван Вълев – редактор, Ива Колева – коректор, Антоанета Попова – консултант). През миналата седмица романът се появи и под №4 в класацията за най-продавани книги в „Български книжици“.
В програмата си „София ГлосиФест“ – есен/2018″ Ви предлага възможност за предпремиерна среща с романа и неговия преводач. Тя е насрочена за 4 ноември от 18:00 (мястото разбира се е „Хралупата“, на ул. „Стефан Караджа“ 22 в София).
Днес в „Кръстопът“ Ви предлагаме краткото представяне на Витолд Гомбрович и „Космос“, подготвено от Катерина Кокинова:
Get the whole story
окт.
02
NO
коментара
Ян Новак: „Това е ужасен инстинкт – необходимостта да пишеш, без значение каква е цената”
Ян Новак е в България за да представи издадената от ИК Жанет 45 (в превод от чешки на Васил Самоковлиев, под редакцията на София Несторова, оформлението е на Венета Атанасова, а автор на илюстрациите – и така съавтор – е Яромир Швейдик) своя графична новела „Затопек“.
Програмата на гостуването му предвижда –
• София: 3 октомври 2018 (сряда), 18:30
Чешки център, ул. „Г. С. Раковски“ 100
• Пловдив: 4 октомври 2018 (четвъртък), 18:00
Vintage House, Дом на културата „Борис Христов“
• Русе – в рамките Международния литературен фестивал, организиран от дружество „Елиас Канети“, 5 октомври 2018 (петък), Дом Канети, ул. „Славянска“ 12
17:45 – откриване на изложбата „В това време на едно друго място / 100 години чешки комикс“
18:00 – представяне на книгата.
Думите, дали заглавието на тази публикация, бяха произнесени от Ян Новак в интервюто на Теодора Тотева, записано днес за читателите на „Кръстопът“ и слушателите на най-авторитетното предаване за литература в българския ефир – „Страници“. Предлагаме Ви да чуете пълния аудиозапис на това интервю (симултанния превод е на Манол Пейков):
Get the whole story
