Публикации в категория Думи за книги

Книгите – животът им…

Йон Калман Стефансон: За мен е невъзможно да пиша за живота без да пиша за смъртта

Корицата на романа   Първата част от интервюто (на Теодора Тотева) с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45“, преводът от исландски е на Стефан Паунов) – можете да чуете този фрагмент в DICTUM – завършваше с думите му „Добрата литература трябва да е като влюбването”.
С „В книгата освен за любовта се говори и за смъртта: огледало, в което героите се оглеждат през цялото време…”, Теодора Тотева покани Йон Калман Стефансон в следващия тематичен кръг на разговора:
Get the whole story »

Христина Мирчева: „Между ON и OFF”

Христина Мирчева за книгата „Захранване на нощта” на Иглика Дионисиева
(„Жанет 45“, февруари 2017 г.)

    „Захранване на нощта“ – книга, която се чете за минути и поезия, която крие загадки, разрешими само във времето. Или неразрешими.
     Така си мисля, докато прелиствам отново стихосбирката на Иглика Дионисиева. В нея са вплетени като увити восъчни свещи истории за деца, любов и календарни дни, белязани с имена на светци. Поезията зида висока бариера въпреки своята лаконичност и привидна леснота на възприемане – като тайна, която жадува да бъде споделена, но и да остане недоизречена, скрита.
Get the whole story »

Капка Касабова: Страхът от другия е истинското ни огледало*

   Кой е въпросът за тази или за ваша книга, който най-много ви е затруднил?
   Не се сещам да ме е затруднил някой въпрос. По-скоро е интересно да се чуят въпросите, на които аз сама се мъча или съм се мъчила в процеса на писане на една книга да отговоря и примерно в случая с „Граница” въпросите, които ще изникнат от тази книга, отговорите им, вече се намират в тази книга. Отговорите са разказите в книгата, тоест – някои разкази, някои истории нямат нужда от послеслов или от коментар. Това е може би любимият ми тип въпрос, върху който да мисля и в края на краищата разказването отговаря на въпроса.
Get the whole story »

Капка Касабова с „Граница“ гостува в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Свиленград

Корицата на книгата   От утре започват срещите на българските читатели с Капка Касабова и нейната книга „Граница” (издадена на български от „Жанет 45” в превод на Невена Дишлиева-Кръстева и с оформлението на Люба Халева).
   „Книгата тътне от мистерията, суеверията и потресаващата красота на едно място, притиснато между изкуствени граници, но в същото време предизвикателно заявяващо свещената си другост. Мисълта за тази книга още не ме е напуснала“, пише за „Граница” Франсис Стонър Сондърс, а Нийл Ашерсън продължава да рисува портрета на книгата на Капка Касабова: „Тя пътешества в една част на света – източните Балкани – където почти всеки разказ причинява болка. Но с напредването през страниците на тази прекрасна книга, от дълбините започва да се надига музика: теми и образи, които се появяват отново и вплитат всички гласове в общ мотив”.
Get the whole story »

Софийска премиера на „Опити за еволюция” от Христо Мухтанов

Корицата на книгата       Книгата, за която Георги Гаврилов писа „[…] в своята „Опити за еволюция” Христо Мухтанов отбягва безпредметното сближаване с тематиките и подходите на масовото съвременно писане, картините, фигурите, които изважда от прахта на най-тихия зимен апартамент, не са ярки и привличащи погледа само с цвета си, напротив, тяхната изначална мимикрия, камуфлаж за сливане с нищото, им налага пастелност на гамите, бледност във визуален аспект, подобно статуята на сфинкс или пирамида, но също по техен пример, отказали се от кича и атракцията, стиховете на Христо позволяват да останеш взрян в тях заради друго, което казва повече, отколкото писъкът на един отровен цвят.” ще бъде представена във вторник, 18.04.2017 г., в „+това“ (София, ул. Марин Дринов“ 30), от 18:30 часа, с гласовете на Христо Мухтанов, Анна Лазарова, Антонина Георгиева, Валентин Дишев, Георги Гаврилов, Наталия Иванова
Get the whole story »

„Стаята на Джейкъб” Вирджиния Улф е вече в книжарниците

Корицата на романа   От 13 април „Стаята на Джейкъб”, първият истински експериментален роман на Вирджиния Улф, е вече в книжарниците.
   Романът (превод: Иглика Василева) рисува портрет на млад мъж и проследява живота му от детството, годините в Кеймбридж, после сред светския елит на артистичен Лондон и странстванията му из Средиземноморието, преди войната да промени съдбата му завинаги. Характерът на Джейкъб Фландърс се разгръща постепенно чрез серия бегло свързани помежду си случки, преживелици и впечатления: писмата на майка му, откъслечни разговори с приятели и колеги и най-вече разсъжденията на жени, които го обожават. В този свой роман Вирджиния Улф рязко скъсва с традиционните методи на повествованието – „Стаята на Джейкъб“ е блестяща експериментална импресия, литературна игра, в която времето и реалността се смесват със спомените и желанията.
Get the whole story »

„Всеобща история на безчестието“ от Xорхе Луис Борхес е вече в книжариците

Корицата на книгата     „Всеобща история на безчестието“ тръгна към книжарниците на 13 април с логото на „Колибри“ (преводът е на Маня Костова).
     Това е първото произведение в проза на Xорхе Луис Борхес, публикувано през 1935 г. след излизането на няколко негови сборника с поезия. Началото на пътя, довел до признанието на Марио Варгас Льоса: „След Сервантес, Борхес е най-значимият автор, писал на испански език“.
   Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Умира в Женева. Остава безсмъртен.

„Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой” от Иван Ланджев е вече в книжарниците

Корицата на книгата...   За книгата (и мотивите си да е точно това и такава) Иван Ладжев казва: „Исках да напиша именно книга за късния Толстой и тя, освен че е (по необходимост) специализирано изследване, да бъде също и (по възможност) интересна за четене – противно на популярната у нас представа за „академичност“, всъщност двете не си пречат и няма такава норма, която да ги разделя.
    Нека читателят отсъди доколко съм се справил.
  Накратко става дума за следното: в годините след духовния прелом, който Лев Николаевич Толстой преживява, проповедникът и художникът у него започват да се борят за надмощие. И в личността на автора, и директно върху страниците – на „арената“ на самия наратив.
  Тази борба при късния Толстой оставя поразителен отпечатък върху текстовете от периода и е едно от най-интересните явления, на които съм се натъквал като читател въобще. Прииска ми се да задълбая в него и резултатът от това задълбаване е книгата.”

Предлагаме ви разговор за книгата (на Валентин Дишев, от 16.03.2017 г.) с Иван Ланджев:
Get the whole story »

Георги Гаврилов: Опити върху „Опити за еволюция” на Христо Мухтанов

Корицата на книгата       Дебют. От френски (début) – начало. Зараждане. Дума по дума, зараждане на нов вид живот в живота, това е книгата, а дебютната стихосбирка на Христо Мухтанов е така издържана и цялостна, че изглежда сякаш с нейната поява неизбежно възниква въпросът за липсващото звено, свързващо всичко преди книгата с нея самата. Липсва археоптериксът, поставен като патрон на първата корица. Още преди разгръщането на книжото тяло вече ни залива една праистория, вкаменена като света, в който да се развие последващото. И наистина – може дълго да се говори за образа, чрез който избира да ни се яви – чисто визуално – загърналото пластовете на страниците, като че те са тектонични слоеве и точно тектоника, ултразвукова тревога, следобеден преврат на една реалност над друга се обещават и изпълняват лист по лист, натежали от обречеността със стайна температура, също предвещана в заглавието – Опити за еволюция.
Get the whole story »

Ина Иванова: „Голямото ни основание е жило…“

     Предлагаме ви транскрипцията на разговор (на Валентин Дишев) с Ина Иванова за нейната дебютна книга с поезия – „малки букви“ („Жанет 45“, декември 2016 г.) – състоял се на 09.12.2016 година.
Get the whole story »

„Архив“ – Георги Господинов: Историите са преди разказа и имат повече памет за устата, която ги изрича…

   И „Сляпата Вайша“ е част от друга история… Get the whole story »

„Екфразис”

Корицата на книгата  Представянето в София на „Екфразис”, книгата на Георги Гаврилов, предлагаща неговия прочит на пътуването в образите, разказано във втората самостоятелна изложба на Валентин Дишев, се състоя на 17.12.2016 г. в „+ това“.
  „Екфразис” започва с необходимото, но интерпретирано от Георги Гаврилов, проясняване на името:
  „Екфразис (гр. ekφράσις) – писмено описание на картина, изображение или друга визуална творба. Изкуство, родено от изкуство, вдъхновено от неговия вторичен свят, разтваряйки така по-дълбоки и невъобразимо ширни скрити пространства за ново дишане в свят, само далечно производен на този. Екфразисът е Словото, родено от Видимото, за да го произнесе, да го преведе на език, чието невидимо значение се разкрива посредством буквализма на отделните графични детайли и неясното, неопределено усещане за цялост, в което не натрапчиво, но уверено, вибрира следното:
в Творбата, за разлика от Света, Смисълът е категорично неизбежен.“ и продължава с „предислов“ (от Валентин Дишев)
Get the whole story »

Хасан Бласим: „Писателят понякога има нужда от отговор: Какъв е смисълът на това да пиша?“

  Предлагаме ви аудиозапис от разговор на Ренета Бакалова (симултанният превод е на Манол Пейков) с Хасан Бласим, записан при неговото гостуване в България за включеното в програмата на IV Международен литературен фестивал представяне на книгата му „Иракският Христос“ (издадена, както и предходният сборник с разкази на Хасан Бласим – „Лудият от площад „Свобода“ – отново от „Жанет 45“):
Get the whole story »

Людмила Миндова: Домът, който губим

(есе от книгата на Людмила Миндова „Другата Итака. За дома на литературата“. ИК „Изток-Запад“, София, 2016 г.)
                                                                        В къщите, защитени със закон,
                                                                        никой не живее.*
                                                                                              Никола Маджиров

   Работата на поетиките и литературната критика е да установяват правила. Работата на литературата е да ги нарушава. В историята на световната литература трудно се намират примери на произведения и автори, приети безрезервно от читатели и критика по времето на появата си. Някои особено талантливи имат късмета да разбунват духовете и десетилетия, че и векове след появата си, предизвиквайки колкото възторзи, толкова и неодобрения. Какво толкова се възлага на книгата изобщо, какво се очаква от нея, че се стига дотам книги да бъдат забранявани, а авторите им нерядко и не само символично изгаряни заедно с тях? „Опасна ли е книгата?” – пита първото есе от тази книга и оставя този въпрос да отеква през всичките ѝ страници.
Get the whole story »

С Нева Мичева за „Приказки от крайните квартали” от Шон Тан, чиято премиера в София е днес

Корицата на книгата  За днес (четвъртък, 23.06.2016 г.) от 18:30 часа, в „+ това“ (София, ул. „Марин Дринов“ 30), е насрочено софийскито представяне на една изключителна книга – „Приказки от крайните квартали” от Шон Тан.
  За нея New York Times Book Review писа: „Хипнотизиращ… Такова визуално красноречие може само да мотивира читателите да търсят всички бъдещи графични романи на Шон Тан, без значение на коя точно лавица се намират“.
  Предлагаме ви разговора (на В. Дишев, от 03.06.2016 г.) с преводача на книгата Нева Мичева за Шон Тан и „Приказки от крайните квартали”:
Get the whole story »