Аз пиша след залез слънце
вкъщи.
Аз пиша
за сутринта
когато слушах
шума на липата
или на огъня,
и само ти
произнесе моето име.
Get the whole story
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)
Еуженио де Андраде: Аз пиша
дек.
05
NO
коментара
Енрике Солинас: Баща ми е светлина
Моят баща е като светлина като цвете
когато той пада през есента като листата
на книгата която винаги четеше
в топлината на зимата.
Get the whole story
ное.
28
NO
коментара
Петър Чухов: Думи
Както много други
преди мен
написах на мокрия пясък
Get the whole story
ное.
21
NO
коментара
Хулио Паванете: изгнанието наранява
Отдалече, свободата зове,
но тук изгнанието разяжда,
Get the whole story
ное.
14
NO
коментара
Разговор за Витолд Гомбрович и неговия „Космос“
Витолд Гомбрович (1904 – 1969), световен писател от полски произход, се завръща при българския читател, 30 години след „Фердидурке“, с последния си роман – „Космос“ от 1965 г. (Международна награда на издателите, 1967).
Издателство „Панорама“ ви кани на премиерата на българското издание на романа: 23 ноември 2018 г., петък, 18:30 ч. в +това (ул. „Марин Дринов“ 30). В разговора за книгата ще участват Владимир Полеганов и Катерина Кокинова.
Гомбрович за романа си: „Космос“ за мен е черен, преди всичко черен, нещо като черно размътено течение, пълно с водовъртежи, задръствания, наводнения, черна вода, повличаща хиляди отпадъци, и в нея загледан човек – загледан в нея и от нея отвлечен – мъчещ се да я разчете, разбере, свърже в някаква цялост… Чернилка, ужас и нощ. Нощ, пронизана от необуздана страст, от покварена любов. Един Бог знае… струва ми се, че ужасът на „Космос“ ще бъде разчетен, но не така скоро.“ („Завещание“)
Get the whole story
ное.
14
NO
коментара
Жермен Дрогенброд: Не ме брой сред бадемите
Направи ме горчив,
брой ме сред бадемите
Паул Целан
Не ме брой сред тях,
не ме брой
с каквото беше горчиво
или прекалено тъмно.
Не ме брой сред горчивите бадеми.
Get the whole story
ное.
07
NO
коментара
Гунхилд Бохм: Две стихотворения
Малка молба
На Р.
Господи мой, прати ми герой и
щастлив любовник и
за нощите,
когато никой от тях не е там,
Get the whole story
окт.
31
NO
коментара
Вячеслав Куприянов: Диоген
върви
със своя фенер
през гората:
Дъб,
къде е твоят брат,
лосът?
Get the whole story
окт.
24
NO
коментара
Марин Сореску: Вятърът
Той понася листи,
събира ги,
в червени, сини, зелени хартии,
изписани страници,
Get the whole story
окт.
17
NO
коментара
Мирна Ортиз Лопез: Стълба към небето 10 март 2015
Изкачвам стълбите на метростанция Плаза Еганя.
Обичам да вървя, гледайки право в небето.
Подът разтваря
пространството.
Get the whole story
окт.
10
NO
коментара
Надежда Тричкова: София
София,
понякога си лабиринт;
тогава хлябът свършва още из тунелите ти
всяка стъпка е троха,
която хвърлям в себе си
аз съм градска Гретел, ужасена да не се загуби
насред търсенето ти
Get the whole story
окт.
09
NO
коментара
Фенг Чи: Две стихотворения
Огледало
Нощното небе е безпомощно надвесено,
като дълго огледало до земята;
Зад облаците плаха, едва видима звезда –
сега явява се, сега изчезва моят образ.
Get the whole story
окт.
07
NO
коментара
Едвин Сугарев: Накъде
водата накъде тече
не знае никой
може би към себе си
към извора
Get the whole story
окт.
06
NO
коментара
Ева Гочева: не ми се пише за обичане
не ми се пише за обичане
но всичко което човек
притежава е или любов
или зов за любов
Get the whole story
окт.
04
NO
коментара
Алаиде Фопа: Към живота*
Аз чувствам,
че моят живот тече
като бавна
река,
Get the whole story
