Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)

ЛФ – „Литературата като факт“ – рубриката за публикуване на текстове, които (според нас) имат правото да „останат“: разнолики, разностъпни, но зримо зрели.

Еуженио де Андраде: Аз пиша

Аз пиша след залез слънце
вкъщи.
Аз пиша
за сутринта
когато слушах
шума на липата
или на огъня,
и само ти
произнесе моето име.
Get the whole story »

Енрике Солинас: Баща ми е светлина

Моят баща е като светлина като цвете
когато той пада през есента като листата
на книгата която винаги четеше
в топлината на зимата.
Get the whole story »

Петър Чухов: Думи

Както много други
преди мен
написах на мокрия пясък
Get the whole story »

Хулио Паванете: изгнанието наранява

Отдалече, свободата зове,
но тук изгнанието разяжда,
Get the whole story »

Разговор за Витолд Гомбрович и неговия „Космос“

   Витолд Гомбрович (1904 – 1969), световен писател от полски произход, се завръща при българския читател, 30 години след „Фердидурке“, с последния си роман – „Космос“ от 1965 г. (Международна награда на издателите, 1967).
     Издателство „Панорама“ ви кани на премиерата на българското издание на романа: 23 ноември 2018 г., петък, 18:30 ч. в +това (ул. „Марин Дринов“ 30). В разговора за книгата ще участват Владимир Полеганов и Катерина Кокинова.
    Гомбрович за романа си: „Космос“ за мен е черен, преди всичко черен, нещо като черно размътено течение, пълно с водовъртежи, задръствания, наводнения, черна вода, повличаща хиляди отпадъци, и в нея загледан човек – загледан в нея и от нея отвлечен – мъчещ се да я разчете, разбере, свърже в някаква цялост… Чернилка, ужас и нощ. Нощ, пронизана от необуздана страст, от покварена любов. Един Бог знае… струва ми се, че ужасът на „Космос“ ще бъде разчетен, но не така скоро.“ („Завещание“)
Get the whole story »

Жермен Дрогенброд: Не ме брой сред бадемите

               Направи ме горчив,
               брой ме сред бадемите
                                 Паул Целан

Не ме брой сред тях,
не ме брой
с каквото беше горчиво
или прекалено тъмно.
Не ме брой сред горчивите бадеми.
Get the whole story »

Гунхилд Бохм: Две стихотворения

Малка молба
                       На Р.
Господи мой, прати ми герой и
щастлив любовник и
за нощите,
когато никой от тях не е там,
Get the whole story »

Вячеслав Куприянов: Диоген

върви
със своя фенер
през гората:
Дъб,
къде е твоят брат,
лосът?
Get the whole story »

Марин Сореску: Вятърът

Той понася листи,
събира ги,
в червени, сини, зелени хартии,
изписани страници,
Get the whole story »

Мирна Ортиз Лопез: Стълба към небето 10 март 2015

Изкачвам стълбите на метростанция Плаза Еганя.
Обичам да вървя, гледайки право в небето.
Подът разтваря
пространството.
Get the whole story »

Надежда Тричкова: София

София,
понякога си лабиринт;
тогава хлябът свършва още из тунелите ти
всяка стъпка е троха,
която хвърлям в себе си
аз съм градска Гретел, ужасена да не се загуби
насред търсенето ти

Get the whole story »

Фенг Чи: Две стихотворения

Огледало

Нощното небе е безпомощно надвесено,
като дълго огледало до земята;
Зад облаците плаха, едва видима звезда –
сега явява се, сега изчезва моят образ.

Get the whole story »

Едвин Сугарев: Накъде

водата накъде тече
не знае никой

може би към себе си
към извора
Get the whole story »

Ева Гочева: не ми се пише за обичане

не ми се пише за обичане
но всичко което човек
притежава е или любов
или зов за любов
Get the whole story »

Алаиде Фопа: Към живота*

Аз чувствам,
че моят живот тече
като бавна
река,
Get the whole story »