Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)

ЛФ – „Литературата като факт“ – рубриката за публикуване на текстове, които (според нас) имат правото да „останат“: разнолики, разностъпни, но зримо зрели.

Мирна Ортиз Лопез: Стълба към небето 10 март 2015

Изкачвам стълбите на метростанция Плаза Еганя.
Обичам да вървя, гледайки право в небето.
Подът разтваря
пространството.
Get the whole story »

Надежда Тричкова: София

София,
понякога си лабиринт;
тогава хлябът свършва още из тунелите ти
всяка стъпка е троха,
която хвърлям в себе си
аз съм градска Гретел, ужасена да не се загуби
насред търсенето ти

Get the whole story »

Фенг Чи: Две стихотворения

Огледало

Нощното небе е безпомощно надвесено,
като дълго огледало до земята;
Зад облаците плаха, едва видима звезда –
сега явява се, сега изчезва моят образ.

Get the whole story »

Едвин Сугарев: Накъде

водата накъде тече
не знае никой

може би към себе си
към извора
Get the whole story »

Ева Гочева: не ми се пише за обичане

не ми се пише за обичане
но всичко което човек
притежава е или любов
или зов за любов
Get the whole story »

Алаиде Фопа: Към живота*

Аз чувствам,
че моят живот тече
като бавна
река,
Get the whole story »

Полина-Десислава Батешкова: *** (Разпилени…)

Разпилени
по безмълвните паважи,
изчислени лист по лист,
преброени в изстраданото,
назовани във видимото,
изкупени в опростеното,
Get the whole story »

Стефан Иванов: *** (сънувам…)

сънувам
в борисовата градина звучи танго
режат се дървета
прекопава се
не трябва да остане и сантиметър трева
само свежа пръст
правят го гражданите
доброволно са събрали милион и половина лева
Get the whole story »

Полина-Десислава Батешкова: Залог

сега липси щипят по ранимото,
стоножки пълзят от щастие,
лошото време е пиршество
за хранилките на самотните.
дъждът отдавна е научил хората,
а хората още не са го разбрали,
дългото служене на вината
образува бръчки по сърцето.
ето там е храмът на простимото,
пресича като изморен търговец,
влиза в казиното и залага конец,
скъсан при първото раздаване.

Get the whole story »

Стефан Иванов: ***

в почти цъфналата ръж може да се лежи на одеяло
но за кратко
защото слънцето напича и въздухът нашепва буря
Get the whole story »

Александър Байтошев: Повърхност

когато мъглата взима моите движения
всичко се връща
точката на върха на острието
закъснялата разплата
цялата нежност на кожата
Get the whole story »

Христо Мухтанов: ***

разтопената ивица от метала,
която разделя на две кръгозора,
прокапва по житото, вече готово
да бъде ожънато, чакащо сърпа,
изгаря зърната и няма да има
във хляба ти сладост, който разчупен
към трапезата носиш – далече Get the whole story »

Палми Ранчев: *** (На този остров…)

На този остров съм свободен.
Да съм великодушен Бог.
Или безмилостен диктатор.
На едрите и дребни мравки.
На две семейства къртици.
И на пълчищата земни мухи.
Get the whole story »

Силвия Недкова: Непочтителна молитва

Боже щедър на цветята и дърветата,
не ме удавяй!
Боже лек на облаци и птици,
не ме приземявай!
Боже искрен на зверовете,
не ме насищай!
Боже тих на хората. И мой.
Не ми се извинявай!
Get the whole story »

Камелия Спасова: Другият парцел

убиват думите умишлено
и всичките им действия
са подсъдими
но има време цяла вечност
немотата да ги съди
Get the whole story »