Нито дума за вехненето
без скромност относно бръчките
на лицето
Get the whole story
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)
Зденка Бекер: *** (Нито дума за вехненето)
Анна Александра: три стихотворения
Език
Пропуква се стената на града.
В тих испански дом
пада портокал от масата.
Get the whole story
Жорж Фреденкрафт: Тайни
Не мога да ти споделя моите тайни
тъй като моите тайни все още зреят в мен
(Мей Ир, съвременен китайски поет)
Не мога да ти споделя моите тайни.
Get the whole story
февр.
03
NO
коментара
ЙОН ДЕАКОНЕСКУ: отвъд света
Поетът никога не ще
Забрави корените на огъня
Нито светлината на словото.
Get the whole story
ян.
25
NO
коментара
Жермен Дрогенброд: Ден на поезията*
Толкова сива
тази студена зимна утрин.
Get the whole story
ян.
24
NO
коментара
Златимир Коларов: Шоколади за Ирина
Всяка събота, по едно и също време, рано сутринта, туристите, които отиваха към езерата над Симеоново срещаха една възрастна жена, облечена в черно, следвана от няколко бездомни кучета. Подпираше се на тъничко бастунче и вървеше към центъра. Дясната ѝ ръка висеше през ръкава на черната ѝ блуза, десният ѝ крак се влачеше по земята. Тя влизаше в кафенето, кучетата сядаха на задните си лапи и чакаха, вперили поглед във вратата. След няколко минути старата жена излизаше от кафенето с шоколад в ръка. Кучетата я наобикаляха, махаха с опашки и се облизваха. Тя разкъсваше станиола, начупваше шоколада и го хвърляше на земята. Те се стрелваха в краката ѝ, изяждаха кафявите парчета и отново я поглеждаха в ръцете. Тя се отдалечаваше бавно, те тръгваха след нея. Кракът ѝ чертаеше тънка диря в прахта, парченцата станиол потрепваваха след нея по земята.
Get the whole story
ян.
23
NO
коментара
Филип Кабакян: Заслон в планината
Тук някой е почистил печката –
дърва е подредил, кибрит и сол оставил.
Изгубени души ли са били,
последни бедстващи,
или са само преминаващи под светлото небе,
сред времето, в което се разтваряме?
Get the whole story
ян.
16
NO
коментара
Хосе Горостиза: Описания на пристанище
на Роберто Монтенегро
1. Зората
С наситени цветове
морският пейзаж се саморисува.
Get the whole story
ян.
03
NO
коментара
Стефан Иванов: *** (ще потече пролетта…)
ще потече пролетта
повтаряме ден след месец след година
няма благоухание във въздуха
те лъжат и повтарят
Get the whole story
ян.
02
NO
коментара
Хайри Хамдан: Черен печат
Стигна до границата, но за своя изнедада не намери никакви гранични пунктове, макар да бе сигурен, че нататък е друг свят – опасен, тъмен и забранен.
Съседите бяха чуждоземни. С тях не се подържаха добросъседски отношения.
Как така изведнъж изчезнаха граничните пунктове? Как да премине отвъд отечеството без печат и свидетели?
Нямаше да стане. Прекалено бе уязвим, прекалено верен. Освен всичко друго, нямаше да допусне капчица съмнение в принципите си. В крайна сметка – той не беше предател.
Начаса започна сам да изгражда мечтания граничен пункт, след което назначи въображаем дежурен граничен екип, който без колебание гравира паметта му с черен печат.
Get the whole story
ян.
02
NO
коментара
Стефан Иванов: *** (карта на рая…)
карта на рая
с пунктир от избърсана и чиста светлина
с надупчени като скъпо сирене пътища
Get the whole story
ян.
01
NO
коментара
Жермен Дрогенброд: Думи
Колко фалшиви и износени
те могат да бъдат също
някои думи остават
като невидими белези
Get the whole story
дек.
31
NO
коментара
Ина Иванова: четири етажа празни балкони
Само на втория трогателно виси панталон
с издути колене, с щипки като удивителни.
Дори не помръдва, докато Земята
шеметно се върти в периферията на Млечния път,
а ние бъбрим и пием, твърдо опрени в бара.
И не ти казвам, че всичко е инсталация,
че градът е декор. Че светът е декор.
Get the whole story
дек.
29
NO
коментара
Стефан Иванов: *** (маймуните…)
маймуните отдавна взеха властта
завладяха дома с мускулеста ръка
юмрукът им е сърце
палач окрал бъдещето
Get the whole story
