Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)

ЛФ – „Литературата като факт“ – рубриката за публикуване на текстове, които (според нас) имат правото да „останат“: разнолики, разностъпни, но зримо зрели.

Ерих Фрид: Големите лъжи

Големите лъжи
Get the whole story »

Стефан Иванов: *** (ще потече пролетта…)

ще потече пролетта
повтаряме ден след месец след година
няма благоухание във въздуха
те лъжат и повтарят
Get the whole story »

Хайри Хамдан: Черен печат

    Стигна до границата, но за своя изнедада не намери никакви гранични пунктове, макар да бе сигурен, че нататък е друг свят – опасен, тъмен и забранен.
    Съседите бяха чуждоземни. С тях не се подържаха добросъседски отношения.
   Как така изведнъж изчезнаха граничните пунктове? Как да премине отвъд отечеството без печат и свидетели?
   Нямаше да стане. Прекалено бе уязвим, прекалено верен. Освен всичко друго, нямаше да допусне капчица съмнение в принципите си. В крайна сметка – той не беше предател.
   Начаса започна сам да изгражда мечтания граничен пункт, след което назначи въображаем дежурен граничен екип, който без колебание гравира паметта му с черен печат.
Get the whole story »

Стефан Иванов: *** (карта на рая…)

карта на рая
с пунктир от избърсана и чиста светлина
с надупчени като скъпо сирене пътища
Get the whole story »

Жермен Дрогенброд: Думи

Колко фалшиви и износени
те могат да бъдат също
някои думи остават
като невидими белези
Get the whole story »

Ина Иванова: четири етажа празни балкони

Само на втория трогателно виси панталон
с издути колене, с щипки като удивителни.
Дори не помръдва, докато Земята
шеметно се върти в периферията на Млечния път,
а ние бъбрим и пием, твърдо опрени в бара.
И не ти казвам, че всичко е инсталация,
че градът е декор. Че светът е декор.
Get the whole story »

Стефан Иванов: *** (маймуните…)

маймуните отдавна взеха властта
завладяха дома с мускулеста ръка
юмрукът им е сърце
палач окрал бъдещето
Get the whole story »

Ина Иванова: *** (порцелановата чаша…)

порцелановата чаша със синчец
и тънка пукнатина под ръба
твърдата зелена рокля на баба
кутията със седефени копчета
която мирише на влага и велур
вълмата прах на дъното на юзчетата
бюфетът с неприкосновеността
Get the whole story »

Георг Швикарт: Коледа

Откакто небето е празно
земята е станала по-пълна
Get the whole story »

Кристине Буста: За стихотворенията

Стихотворението е понякога
плаха ръка,
протягаща се в мрака
към близко същество.
Get the whole story »

Еуженио де Андраде: Аз пиша

Аз пиша след залез слънце
вкъщи.
Аз пиша
за сутринта
когато слушах
шума на липата
или на огъня,
и само ти
произнесе моето име.
Get the whole story »

Енрике Солинас: Баща ми е светлина

Моят баща е като светлина като цвете
когато той пада през есента като листата
на книгата която винаги четеше
в топлината на зимата.
Get the whole story »

Петър Чухов: Думи

Както много други
преди мен
написах на мокрия пясък
Get the whole story »

Хулио Паванете: изгнанието наранява

Отдалече, свободата зове,
но тук изгнанието разяжда,
Get the whole story »

Разговор за Витолд Гомбрович и неговия „Космос“

   Витолд Гомбрович (1904 – 1969), световен писател от полски произход, се завръща при българския читател, 30 години след „Фердидурке“, с последния си роман – „Космос“ от 1965 г. (Международна награда на издателите, 1967).
     Издателство „Панорама“ ви кани на премиерата на българското издание на романа: 23 ноември 2018 г., петък, 18:30 ч. в +това (ул. „Марин Дринов“ 30). В разговора за книгата ще участват Владимир Полеганов и Катерина Кокинова.
    Гомбрович за романа си: „Космос“ за мен е черен, преди всичко черен, нещо като черно размътено течение, пълно с водовъртежи, задръствания, наводнения, черна вода, повличаща хиляди отпадъци, и в нея загледан човек – загледан в нея и от нея отвлечен – мъчещ се да я разчете, разбере, свърже в някаква цялост… Чернилка, ужас и нощ. Нощ, пронизана от необуздана страст, от покварена любов. Един Бог знае… струва ми се, че ужасът на „Космос“ ще бъде разчетен, но не така скоро.“ („Завещание“)
Get the whole story »