В печат е първият роман на Рене Карабаш (Ирена Иванова) „Остайница“ (Жанет 45, 2018). Това е една история за изборите, които правим и необратимите последствия от тях. История за това да се родиш момиче, когато всички бащи искат момчета. Докъде може да стигне амбицията да угодиш на бащата? Да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш, когато те е страх от смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий живот? История за любовта и човека отвъд пола, отвъд думите ‚син‘ и ‚дъщеря‘, ‚мъж‘ и ‚жена‘. История за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа.
   Романът е в стил на писане ‚поток на съзнанието‘, който се основава на мисли, достигнати под почти медитативно състояние на връзка с Аз-а и неговото разчленяване, пунктуация от запетайки, асоциации и думи, които смесват минало и бъдеще, създавайки една постоянна динамика на текста и влияние на подсъзнателно ниво на читателя. Разбира се, хаосът на мислите е видими, но текстът всъщност следва стабилна структура от умело построени сюжетни ядра. Според Уилям Джеймс съзнанието е транзитивно – то тече, в даден момент има един център, после има ореол. Около центъра кръжат неща, има периферия, граници и задгранични територии от безсъзнателна психика. Именно в такъв стил е и романът „Остайница“. Тъй като тази техника на писане подмята като вълна читателя напред и назад, задъхва го, изморява го, укротява го и после пак го подхваща, главите в книгата са кратки, за да има място за ‚поемане на въздух‘ от читателя. Подобно на Джойсовия „Одисей“ книгата започва с така нар. „фуга“ – със стихотворението „Още в корема на майка ми чувах разни неща, като баща ми да казва искам син“, чиито части откриват някои от главите в книгата. Get the whole story »