Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)

ЛФ – „Литературата като факт“ – рубриката за публикуване на текстове, които (според нас) имат правото да „останат“: разнолики, разностъпни, но зримо зрели.

Александър Байтошев: Повърхност

когато мъглата взима моите движения
всичко се връща
точката на върха на острието
закъснялата разплата
цялата нежност на кожата
Get the whole story »

Христо Мухтанов: ***

разтопената ивица от метала,
която разделя на две кръгозора,
прокапва по житото, вече готово
да бъде ожънато, чакащо сърпа,
изгаря зърната и няма да има
във хляба ти сладост, който разчупен
към трапезата носиш – далече Get the whole story »

Палми Ранчев: *** (На този остров…)

На този остров съм свободен.
Да съм великодушен Бог.
Или безмилостен диктатор.
На едрите и дребни мравки.
На две семейства къртици.
И на пълчищата земни мухи.
Get the whole story »

Силвия Недкова: Непочтителна молитва

Боже щедър на цветята и дърветата,
не ме удавяй!
Боже лек на облаци и птици,
не ме приземявай!
Боже искрен на зверовете,
не ме насищай!
Боже тих на хората. И мой.
Не ми се извинявай!
Get the whole story »

Камелия Спасова: Другият парцел

убиват думите умишлено
и всичките им действия
са подсъдими
но има време цяла вечност
немотата да ги съди
Get the whole story »

Силвия Недкова: И в началото беше самота

Животът се случва единствено в моята стая.
Като в първото блато бездушните атоми смесвам.
Get the whole story »

Александър Байтошев: Навън

самотният старец
излиза
и забравя самотата си.
Get the whole story »

Нели Станева: Глад

Сега се връщам гладна в този спомен,
отслабнала от пирове
сред празни зали, в липсата на памет,
Get the whole story »

Виолета Кунева: всичко е наред

тих шум в мен
и пренебрежими размирици
Get the whole story »

Христо Мухтанов: *** (виж…)

виж превръзките, с които се опитах
да попия тъгата, рукнала към неземните
морета на отчаянието – рухнали са
телата, подобно омекнали чучела,
поддържани от вече прерязани
кръвоносни съдове като въжета –
размазана е по марлите от изписани думи –
Get the whole story »

Гергана Атанасова: *** (Радостта е дом…)

Радостта е дом –
така висок, та покрив чак не ѝ отива.
Влез, затвори
и после не разказвай никому,
че си изгубвал някога ключа –
стените чуват всеки повод за разпад.
Get the whole story »

Виолета Кунева: *** (тези евтини сувенири…)

тези евтини сувенири думите
се лепят по езика ми –
продавач и купувач съм
на репродукции
и занаятът ми омръзва
Get the whole story »

Йоана Стоянова: (без заглавие)

целуваме белите устни
на неизговореното
Get the whole story »

Гергана Атанасова: *** (Като напусна тялото…)

Като напусна тялото
ще изчертая карта
на всичките му ранички –
пътуващите духове да знаят,
че има пролуки
във неопровержимата му смъртност.
Get the whole story »

Палми Ранчев: ***

Още се разхождам в аерогарата,
а мислено съм високо в небето.
Лесно откривам пролуки
в границите на всекидневието.
Get the whole story »