Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)

ЛФ – „Литературата като факт“ – рубриката за публикуване на текстове, които (според нас) имат правото да „останат“: разнолики, разностъпни, но зримо зрели.

Ренета Бакалова: *** (Не знае как…)

Не знае как да я нарисува истинска.
Ако добави нещо от себе си
или ръцете ще станат твърде тежки,
или усмивката по-примамлива,
отколкото е нужно за едно оставане.
Get the whole story »

Антонина Георгиева: Превъртане на часовника

поспирам да попитам граничаря
дали е заловил онзи нахален
липсващ час около три
Get the whole story »

Наталия Иванова: Никога пак

Едно момче от някога
сбогува се с морето и със детството
с вълните и със всичко първо,
донесено му някога от някоя
Get the whole story »

Стоянка Грудова: Стихотворения*


търсим ли врата
все още сме отвън
или отвътре
на стената
помежду ни

Get the whole story »

Ренета Бакалова: *** (Казваха ѝ…)

Казваха ѝ, че докато не порасне достатъчно
е добре да рисува по себе си само с нетрайни бои
и да оцветява косите в цветове, които се отмиват бързо.
Затова нещата , които иска да помни дълго
татуира дълбоко , с такова невиждано усърдие,
Get the whole story »

Наталия Иванова: Догодина по същото време

Стоим насред последната си младост,
която не предвиждахме,
изчакали отново тези дни
по пейките
под черните корони на липите
и черешите –
деца на много хора –
скъсяваме се под прошарените сенки
Get the whole story »

Теодора Лалова: *** (Ето това)

Ето това: аз говоря бързо,
винаги толкова бързо, че
думите почти искат
да ми строшат зъбите.
Той – бавно, сякаш сега
създава езика.
Get the whole story »

Антонина Георгиева: Нова надежда

не усетих първия повей на зимния вятър
когато се затвори вратата на чакалнята зад теб
в тъмните купета узря топлата октомврийска нощ
потропваща нетърпеливо с пръсти по прозореца на влака
неспособна да дочака утрешното обещание за вечност
Get the whole story »

Росен Григоров: ***

таблетката на нощта не абдикира от тялото ми
и погледът, спуснал се с парашут във деня,
търси убежище в тази непозната земя
речта е объркана във 120 секунди мълчание
крехко алиби за всичко, което и инак няма да кажа
Get the whole story »

Теодора Лалова: *** (разрязвам тъканта…)

разрязвам тъканта на времето
впивам зъби в устните му
правим любов – градът
се е заключил в медальон
дере ми шията, оставя тънка линия наместо
граница (и обещание)
Get the whole story »

Анна Лазарова: Помен

една дълбока бръчка
в която са положени
моите останки
се издига на челото ми
като паметник
Get the whole story »

Росен Григоров: *** (когато…)

когато съм сам оставям всички врати широко отворени
и вятърът на дома ми носи желаните присъствия
Get the whole story »

Георги Гаврилов: до следващото слънце

първо са боклуджиите и слънцето
градът е пропит от миризми и задух и мръсна перушина
всичко в полусила
бавим се а повторението води
до повторение
Get the whole story »

Анна Лазарова: Езан

Отслабнала е. Колкото фуния
на уличен и топъл слънчоглед.
Продава се със думите: „Купи я!
От нея ще поникне минаре.”
Get the whole story »

Георги Гаврилов: слънцето на пияните

събуждахме се един по един
сред бутилки фасове и слънце
нещо беше приключило
и се смеехме на агонията
която бяхме изпитвали вместо него
Get the whole story »