Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)

ЛФ – „Литературата като факт“ – рубриката за публикуване на текстове, които (според нас) имат правото да „останат“: разнолики, разностъпни, но зримо зрели.

Теодора Лалова: Льовен, приблизително

Сега е време да
отмисля собственото тяло
от пейзажа тук.
Това е бавен процес, толкова бавен, че
се превръща в обратното на сбогуване.
Get the whole story »

Наталия Иванова: Ватикан

На площад Свети Петър
куполите тъкмо са пораснали над слънцето
сакатият става от количката
да събере днешната милостиня
по стълбите встрани като прясна вода
текат косите на бездомните,
Get the whole story »

Росица Траянова: *** (Баща ми каза…)

Баща ми каза, че съм мъжко момиче
и че не трябвало да плача,
плачело се за всичко или нищо.
Едва ли помни, колко е гадно,
когато паднеш и си ожулиш колената.
А душата като си ожулиш?
За всичко и за нищо.
Get the whole story »

Ирен Филипова: *** (имаш ли нещо да кажеш…)

имаш ли нещо да кажеш
нещо проветриво
страшна е задуха
или може някоя сянка
да имаш
даже хартиена
Get the whole story »

Уолъс Стивънс: Зa повърхността на нещата

I
В стаята, светът е неразбираем за мен;
но навън виждам, че се състои от три-чeтири
              xълма и един облак.
Get the whole story »

Виолета Кунева: *** (в началото…)

в началото
изплъзналото се от повода куче
обикаля около стопанина
и усеща как непокорството приижда
Get the whole story »

Ирен Филипова: пълнолуние

някакви обръчи са те затегнали
като бъчва във влажно мазе
сълзиш от умора и студ
и не смееш да мръднеш
да не замиришат
гладните трупове заровени долу
Get the whole story »

Красимир Андреев: Етимология на тишината

                                      На Тильо Тилев
Накъде води тази врата?
Какво се отваря или затваря от мълчанието?
Get the whole story »

Славена Зайкова: Този свят

паднали
в небето му
птици светят
като запалени парчета хартия
с написани на тях стихотворения
от отдавна мъртви поети
Get the whole story »

Стоянка Грудова: моят човек

върви по улиците
дете с децата
прегръдката му е
топъл сън
каквото изрече днес
ще се чуе утре
Get the whole story »

Красимир Андреев: *** (И ако кажа…)

И ако кажа „море“,
кой безмълвието ще преплува
надлъж и нашир?
Дори с канап да зашием усти,
не стига.
Има и тишина –
като камбана отекваща –
тишината след нас
като бездна.
Get the whole story »

Уолъс Стивънс: Къщата притихнала, a светът спокоен

Къщата бе притихнала, a светът спокоен.
Четецът се сля c книгата; а лятната нощ
бе cякаш оживяла книга.
Къщата бе притихнала, a светът спокоен.
Get the whole story »