„накъде носиш този мъртвец“
„това е моят мъртвец“ ми отговори и усетих
ръцете ѝ
да ме стискат още по-силно
оттласквам се от нея
„ние така си ходим“ каза „в действителност той
носи мен“
…
„накъде носиш този мъртвец“
„това е моят мъртвец“ ми отговори и усетих
ръцете ѝ
да ме стискат още по-силно
оттласквам се от нея
„ние така си ходим“ каза „в действителност той
носи мен“
…
Докато се опитва
да наизусти любимия си стих –
„Да бъде светлина“,
светулката
пунктира
със заекващи светкавици нощта…
движиш се бавно в болката като в жена;
тялото ти се приплъзва в жестовете ѝ, в студената
ѝ ръка,
миришеща като навън,
завива те с одеало, слага длан на челото ти
и цялата топлина на тялото ти
дебне бавното приближаване на косите ѝ…
Преди,
докато крачех в тъмното,
за да не сбъркам пътя си,
се взирах
не пред себе си,
а към небето…
Фосфорният блясък на морето, известяващ за вълната,
в чий ли взор попада на брега?..
Живея все по-рядко
напоследък.
По-често съм.
Поддържам огън.
Кърпя ризи…
Момичето
от будката за вестници –
недоловимо скрито
в мърлявата шепа на пазара.
Пилее най-горещите си новини
след ампутирани от спалните мъже…
През някои от сутрините, на отиване на работа,
разполовява
двадесетминутното пътуване
един пресрещнат сред морето
кораб с чуждоземен флаг…
Беше в деня след убийството. Ясно помня”, каза тя и оправи с дясната ръка пепеляворусия кичур, който се плъзна по челото. „След изстрела излязох навън, бях само по халат, исках да говоря с полицаите лично. А ти се въртеше край мен, замаян, размахваше ръце, сумтеше… Изглеждаше като човек, който не знае какво да каже. В тъмното виждах погледа ти, пълен с въпросителни и разширените зеници, които впиваше в мен, сякаш зная всички отговори. А встрани, на няколко метра от нас, под червеното одеало, което метнах отгоре, лежеше трупът. Беше съвсем малка купчинка, сякаш бяхме покрили дърва за огрев, за да не се мокрят. А не валеше…
Поетът Роджър Крейк гостува в София: 23 март (понеделник) Роджър Крейк ще чете нови творби Софийска градска библиотека, пл. „Славейков“, 18:00 ч.
Пада тишина.
Устните изпръхнали
от щастие.
В чадъра свиваш
останалото от дъждовни
облаци,
като във торбичка
от вечеря в ресторант…