Месечни архиви: март 2009

Теодор Дуна: „накъде носиш този мъртвец“

„накъде носиш този мъртвец“
„това е моят мъртвец“ ми отговори и усетих

ръцете ѝ

да ме стискат още по-силно
оттласквам се от нея
„ние така си ходим“ каза „в действителност той

носи мен“

Азиз Таш: По осовата линия на път за Рая

Докато се опитва
да наизусти любимия си стих –
„Да бъде светлина“,
светулката
пунктира
със заекващи светкавици нощта…

Теодор Дуна: движиш се бавно в болката като в жена;

движиш се бавно в болката като в жена;

тялото ти се приплъзва в жестовете ѝ, в студената
ѝ ръка,
миришеща като навън,
завива те с одеало, слага длан на челото ти
и цялата топлина на тялото ти
дебне бавното приближаване на косите ѝ…

Гергана Атанасова: Берачка на смокини

Три четвърти слънце –
почти над овала
на прасците…

Азиз Таш: От небе до небе

Преди,
докато крачех в тъмното,
за да не сбъркам пътя си,
се взирах
не пред себе си,
а към небето…

Кемал Йозер: Да вярваш на натрупването

Фосфорният блясък на морето, известяващ за вълната,
в чий ли взор попада на брега?..

Гриша Трифонов: Левият бряг на Марица

Живея все по-рядко
напоследък.
По-често съм.
Поддържам огън.
Кърпя ризи…

Гергана Атанасова: Из „Ковачът на слънцето“*

Момичето
от будката за вестници –
недоловимо скрито
в мърлявата шепа на пазара.
Пилее най-горещите си новини
след ампутирани от спалните мъже…

Кемал Йозер: В двата края на едно безцелно ходене напред-назад

През някои от сутрините, на отиване на работа,
разполовява
двадесетминутното пътуване
един пресрещнат сред морето
кораб с чуждоземен флаг…

Силвия Томова: Денят след…

Беше в деня след убийството. Ясно помня”, каза тя и оправи с дясната ръка пепеляворусия кичур, който се плъзна по челото. „След изстрела излязох навън, бях само по халат, исках да говоря с полицаите лично. А ти се въртеше край мен, замаян, размахваше ръце, сумтеше… Изглеждаше като човек, който не знае какво да каже. В тъмното виждах погледа ти, пълен с въпросителни и разширените зеници, които впиваше в мен, сякаш зная всички отговори. А встрани, на няколко метра от нас, под червеното одеало, което метнах отгоре, лежеше трупът. Беше съвсем малка купчинка, сякаш бяхме покрили дърва за огрев, за да не се мокрят. А не валеше…

Роджър Крейк гостува в София

Поетът Роджър Крейк гостува в София: 23 март (понеделник) Роджър Крейк ще чете нови творби Софийска градска библиотека, пл. „Славейков“, 18:00 ч.

Ивайло Дагнев: Краят на дъжда

Пада тишина.
Устните изпръхнали
от щастие.
В чадъра свиваш
останалото от дъждовни
облаци,
като във торбичка
от вечеря в ресторант…