Месечни архиви: април 2009

Космин Перца: Вечер с вино на балкона

Нощта започва сега.
Ти, моя любов, носиш дребни стъпки
из празната стая…

Георги Калайджиев: Прочистване

Да оставим настрана
нашите светове,
за да можем добре
да погледнем
света.
И докато метафорите
си мълчат в хербария…

Иван Христов: SNICKERS

Сникърс срещнах
пред една врата
в щата Минесота
(Всъщност,
всички кучета в Америка
се казват Сникърс,
така че ще ви бъде трудно
да си го представите,
но не това сега
е най-важното)…

Кристин Димитрова: Като жури от младежки конкурс

Те са малки, като нащърбени птици,
готови да литнат –
засега не знаят къде.
Не искат да четат стиховете си,
а нали затова са дошли?
Страхът от присмех се надува…

Георги Калайджиев: (Ние) междувременно

Ето го Балкана
на полицата
на домашната ми
библиотека.
Колкото държави –
толкова истории
и всичките до една
с твърди корици…

Владислав Христов: Ушите на Вазов

ушите на вазов дето ги нарисувах в четвърти клас учебника по история не го давах на никого цяла година за да не види слонските уши на вазов…

Списанието – брой 3 – съдържание

Съдържание на брой 3 на електронното списание „Кръстопът“ – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…

Ваня Константинова: Strada Stretta*

Ако те седят и не знаят какво да правят поради липса на предварителен план и сутрешни намерения или поради невъзможност да установят желанията, тъй като са глупави по рождение и всички от семейството им са все такива, и това е традиция, призната им по право от поколения насам, би било обяснимо, че не правят нищо, но не е точно така и тя ги забелязва в поглъщащата прохлада на тъмната врата, заслепена от яркото слънце и почти напълно обезсилена от жега и влага, които в съчетание създават илюзията…

Филип Кабакян: Остатъчни сънища

Забравен е прозорецът и вятърът тършува,
по дрехите гадае семейните ми тайни.
И блъскат се вратите, девети сън сънуват
за минали жени – и знайни, и незнайни.

Но то е светло духче, какво да прави – духа…

Иванка Могилска: Този мъж

Този мъж –
толкова малък, че заема твърде много място в главата ти.
Веднъж дългокос.
Веднъж късо подстриган.
Винаги с тъмна кожа.
Винаги ми прилича на малка маймунка…

Весела Кучева: Ново петно

Някакво ново петно, светлоохресто, почти оранжево, се появи в окото на един от моите (общо шест по ска̀лата на Рихтер (който е човек, предполагам, въпреки че никога не мога да съм сигурна за повече от времето, в което лакът ми – не за нокти – изсъхва…

Адела Гречану: фрагмент от „Госпожица Квази“

      Аз тапицирах онзи стол в зелено. Отдавна беше лекьосан и намерих една стара рокля с цвят, близък до неговия, с която го облякох. Оттогава това е моят стол.
      Преди да седна, някакъв шум развълнува мислите ми. На стола се появи едно петно, което аз забелязах едва на втория ден. Вече не сядах на стола, изнесох го на слънце. На третия ден, вместо да изсъхне и да остави след себе си само неясен контур, петното започна да изпъква по-силно…

Левена Филчева, Валентин Дишев, Валентина Плачкинова: С болка*

Надушвам отдалеч онова главоболие, от което ми идва да си откъсна главата със самоотвержена захапка на протезите и да я натикам в най-тесния вътрешен джоб на единствения си смокинг…

Адела Гречану: Фрагменти

Правех си модели от няколко събрани заедно нишки. Дразнеше ме, че покривката на масата не беше едноцветна и поради това моите модели не изпъкваха добре. Харесваха ми етикетите, които се отлепват лесно. Накъсвах ги на дребни парченца, приготвях ги и после търсех нишки по килима. Каквито и да са. От нишките правех малки топчици и когато бяха достатъчно, започвах да ги комбинирам с хартийките от масата. Подреждах дребните боклучета във възможно най-правите и близко разположени успоредни редове, но никога в кръгове…

DICTUM – електронното мултимедийно списание за литература и хора – брой 1

Екипът на DICTUM публикува систематичното съдържание на първия брой на електронното мултимедийно списание за литература и хора…