Месечни архиви: април 2009

Кристин Димитрова: Глас в пустинята

Яжте, това е моята плът, пийте, това е моята кръв. Какво ли е да си умреш с толкова много способности? Даваш живот на другите и те ти искат още. Лекуваш и болните те преследват вън от приемните часове.

Галина Николова: Три стихотворения

ако го измислям още няколко дни
с досегашната скорост и страст,
скоро
ще мога
да го обичам цял живот,
без да се замисля.

но аз спирам…

Мая Любенова: Ирис*

преди здрач
край шосето Ева
предлага ябълки…

Космин Перца: Вечер с вино на балкона

Нощта започва сега.
Ти, моя любов, носиш дребни стъпки
из празната стая…

Георги Калайджиев: Прочистване

Да оставим настрана
нашите светове,
за да можем добре
да погледнем
света.
И докато метафорите
си мълчат в хербария…

Иван Христов: SNICKERS

Сникърс срещнах
пред една врата
в щата Минесота
(Всъщност,
всички кучета в Америка
се казват Сникърс,
така че ще ви бъде трудно
да си го представите,
но не това сега
е най-важното)…

Кристин Димитрова: Като жури от младежки конкурс

Те са малки, като нащърбени птици,
готови да литнат –
засега не знаят къде.
Не искат да четат стиховете си,
а нали затова са дошли?
Страхът от присмех се надува…

Георги Калайджиев: (Ние) междувременно

Ето го Балкана
на полицата
на домашната ми
библиотека.
Колкото държави –
толкова истории
и всичките до една
с твърди корици…

Владислав Христов: Ушите на Вазов

ушите на вазов дето ги нарисувах в четвърти клас учебника по история не го давах на никого цяла година за да не види слонските уши на вазов…

Списанието – брой 3 – съдържание

Съдържание на брой 3 на електронното списание „Кръстопът“ – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…

Ваня Константинова: Strada Stretta*

Ако те седят и не знаят какво да правят поради липса на предварителен план и сутрешни намерения или поради невъзможност да установят желанията, тъй като са глупави по рождение и всички от семейството им са все такива, и това е традиция, призната им по право от поколения насам, би било обяснимо, че не правят нищо, но не е точно така и тя ги забелязва в поглъщащата прохлада на тъмната врата, заслепена от яркото слънце и почти напълно обезсилена от жега и влага, които в съчетание създават илюзията…

Филип Кабакян: Остатъчни сънища

Забравен е прозорецът и вятърът тършува,
по дрехите гадае семейните ми тайни.
И блъскат се вратите, девети сън сънуват
за минали жени – и знайни, и незнайни.

Но то е светло духче, какво да прави – духа…