Месечни архиви: май 2009

Яна Монева: Тази седмица…

Тази седмица всичко беше
бразилската театрална постановка,
която гледах от първия ред и плаках…

Нели Добринова: Не питай Гугъл*

Желанието ми
да се крия от света
е просто разбиране,
че той се върти (с мен и въпреки мен)
и ще продължи да се върти (без мен).
С(ъюзно) – никога не съм имала
наднормено тегло…

Димитър Атанасов: „Полъх на ветрило“

Премиерата на книгата на Димитър Атанасов „Полъх на ветрило” ще бъде на 30 май, събота, в Балабановата къща (Старинен Пловдив). Един увлекателен, лек и непретенциозен разказ за пътуването на автора, заедно с Анжел Вагенщайн, Никола Инджов и Петко Братинов, до Китай. Разказ, който – обаче – оставя траен и плътен послевкус с богатия си букет от хумор, самоирония и артистизъм…

Теодор П. Христов: дзани

улицата стиска между зъбите си шарени
фалшиви благородници, знахари,
продавачи на фъстъци и рибари
от Чигоя…

Лора Скорчева: Защото цветовете ѝ не се отварят под вода*

Пак пре даваш и пак пре много!
И стига с това добро! Доволно!..

Теодор П. Христов: fertility

в шестнадесет и петдесет и три вратата изпсува
на своя несмазван език
пантите ѝ се наляха с кръв…

Програмата на „Майски празници „Глоси“ – София-Кюстендил-Благоевград’09“

Програмата на „Майски празници „Глоси“ – София-Кюстендил-Благоевград’09″…

Александрина Георгиева: Някой ден ще подпалим слънцето

      – А няма ли призраци? – настойчиво ме разпитва Юрген, след като подробно съм му обяснил, че не, тук няма нищо интересно, че Бургас е просто град на брега на морето, има море, има две главни улици и хубави момичета, че ми се спи и не може ли просто да се греем на огъня и да спим, много благодаря? Явно не, защото повтаря въпроса си още по-упорито, приятелката му се смее и ми се извинява с поглед, сякаш казва „Не знаеш какво е да си млад скитник, дори и да е само за две седмици, искаш да видиш всичко и да попиеш всички истории, които можеш да намериш”, но работата, мойто момиче, е, че знам какво е…

Лора Скорчева: Притчи за любовта – Змейова невеста

Като за смърт на лято
слънце във въглен ще разпнеш.
И ще прекръстиш на ден огнището.
Че да е живо.
Наниз по наниз пендар
ще даруваш
последната нестинарка.
А аз ще съм ти в очите…

Катя Начева: Махало

втечнената небесна тишина
вбеси след думите
и боговете
изритаха последните си чудеса
напукаха портретите
и забраниха тебеширите…

Александрина Георгиева: Всяко лято умираме

Седяхме на покрива на старото казино в кръг, сякаш щяхме да си въртим масе. Някои от нас все още нямаха осемнайсет, а минаваше един вечерта, което би довело до проблеми с куките, които обикаляха наоколо, та липсата на трева беше добре дошла, поне по отношение на безопасността…

Лора Ненковска: Перу

в крайчето на устните й се беше появило малко индианско вълшебство.
знам, че никой друг не го забелязва, както не забелязват и опъстрената ѝ с червени лунички кожа и новите слънчеви петна в очите ѝ. всички говорят само за това, че я усещат друга, че мислите ѝ са станали протяжни и лепкави като салеп и че думите ѝ им въздействат като вдъхновение…

Яна Копчева: 11.11.

котка на прозореца
или сянка от котка след
само поклащане на завеси
и бяло петно…

Невена Борисова: Книгите*

Цял живот се бори
срещу прашните им
тежки мускули.
Най-много се бореше
да бъде по-умен
от тях…

Катя Начева: Пространствени предразсъдъци

По стъклата миришеше на сняг, макар да беше рано за подобни миризми. Това го провокира да отвори шкафа, да измъкне най-здраво затворената си кутия и да се опита да натъпка подранилата миризма в нея. Там събираше всичко подранило. Когато я отвореше да сложи поредното ненавременно нещо не поглеждаше вътре – само го натъпкваше, с поглед вперен в часовника и трясваше отново капака на кутията. Чудеше се на кого да каже, че това беше една обикновена кутия за бисквити, даже, почти беше сигурен, че вътре още има трохички от тях, заедно с всичко останало…