Месечни архиви: май 2009

Яна Монева: Тази седмица…

Тази седмица всичко беше
бразилската театрална постановка,
която гледах от първия ред и плаках…

Нели Добринова: Не питай Гугъл*

Желанието ми
да се крия от света
е просто разбиране,
че той се върти (с мен и въпреки мен)
и ще продължи да се върти (без мен).
С(ъюзно) – никога не съм имала
наднормено тегло…

Димитър Атанасов: „Полъх на ветрило“

Премиерата на книгата на Димитър Атанасов „Полъх на ветрило” ще бъде на 30 май, събота, в Балабановата къща (Старинен Пловдив). Един увлекателен, лек и непретенциозен разказ за пътуването на автора, заедно с Анжел Вагенщайн, Никола Инджов и Петко Братинов, до Китай. Разказ, който – обаче – оставя траен и плътен послевкус с богатия си букет от хумор, самоирония и артистизъм…

Теодор П. Христов: дзани

улицата стиска между зъбите си шарени
фалшиви благородници, знахари,
продавачи на фъстъци и рибари
от Чигоя…

Лора Скорчева: Защото цветовете ѝ не се отварят под вода*

Пак пре даваш и пак пре много!
И стига с това добро! Доволно!..

Теодор П. Христов: fertility

в шестнадесет и петдесет и три вратата изпсува
на своя несмазван език
пантите ѝ се наляха с кръв…

Програмата на „Майски празници „Глоси“ – София-Кюстендил-Благоевград’09“

Програмата на „Майски празници „Глоси“ – София-Кюстендил-Благоевград’09″…

Александрина Георгиева: Някой ден ще подпалим слънцето

      – А няма ли призраци? – настойчиво ме разпитва Юрген, след като подробно съм му обяснил, че не, тук няма нищо интересно, че Бургас е просто град на брега на морето, има море, има две главни улици и хубави момичета, че ми се спи и не може ли просто да се греем на огъня и да спим, много благодаря? Явно не, защото повтаря въпроса си още по-упорито, приятелката му се смее и ми се извинява с поглед, сякаш казва „Не знаеш какво е да си млад скитник, дори и да е само за две седмици, искаш да видиш всичко и да попиеш всички истории, които можеш да намериш”, но работата, мойто момиче, е, че знам какво е…

Лора Скорчева: Притчи за любовта – Змейова невеста

Като за смърт на лято
слънце във въглен ще разпнеш.
И ще прекръстиш на ден огнището.
Че да е живо.
Наниз по наниз пендар
ще даруваш
последната нестинарка.
А аз ще съм ти в очите…

Катя Начева: Махало

втечнената небесна тишина
вбеси след думите
и боговете
изритаха последните си чудеса
напукаха портретите
и забраниха тебеширите…

Александрина Георгиева: Всяко лято умираме

Седяхме на покрива на старото казино в кръг, сякаш щяхме да си въртим масе. Някои от нас все още нямаха осемнайсет, а минаваше един вечерта, което би довело до проблеми с куките, които обикаляха наоколо, та липсата на трева беше добре дошла, поне по отношение на безопасността…

Лора Ненковска: Перу

в крайчето на устните й се беше появило малко индианско вълшебство.
знам, че никой друг не го забелязва, както не забелязват и опъстрената ѝ с червени лунички кожа и новите слънчеви петна в очите ѝ. всички говорят само за това, че я усещат друга, че мислите ѝ са станали протяжни и лепкави като салеп и че думите ѝ им въздействат като вдъхновение…