Месечни архиви: май 2009

Божидар Пангелов: Мароко и черни маслини

И плитки са на любовта
копринените хоризонти,
ударени с крило
на розово фламинго.

И плевелите са с дълбоки
корени…

Яна Копчева: Мартеници

лесно е
почти като слагане на мънисто
на червенобяла гривничка
от петгодишно дете
ти въртиш надясно, а аз
на другото дясно…

Невена Борисова: Влюбените*

Без кръв и пулс.
Отегчени.
Замислени и мъдруващи
над чиния с фъстъци…

Дениса Мирена Пишку: Три стихотворения

* * *
Видях
една патица с шест малки подире ѝ
в Чишмиджиу –
позвъних ти бързо
да дойдеш,
да ги видим заедно
и до момента,
в който се появи,
пазих очите си от техния образ.

„Тлеещи фитили“ на Валентина Плачкинова – премиера

Като част от „Майски салон на изкуствата – 2009“, на 15. 05. 2009 г., от 18:00 часа, в концертното студио на Радио Варна, ще се състои премиерата на книгата „Тлеещи фитили“ („Захарий Стоянов“, 2009 г.) от Валентина Плачкинова…

Списанието – брой 4 – съдържание

Съдържание на брой 4 на електронното списание „Кръстопът“ – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…

Петя Хайнрих: Малиново

Върху стеблата на лампите
оставяме профила си
когато вървим
се пилеем
от подметката до връхчето на косъма
всичко е зърно
по зърно…

Калоян Игнатовски: Маршрути

отлежаването на текстове не е
като отлежаването на питиета
а е по-скоро престой
на гара разпределителна…

„Прикоткване на смисъла“ – премиера

За 13 май, сряда, от 18 часа, в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, е насрочена премиерата на новата книга на Мария Донева„Прикоткване на смисъла“

Васил Георгиев: Забравимо

Мъжът в камуфлажа седеше в кабинката на капепето, подпрял лакти на масата с издраскан с “УВО-96” линолеум и мъчеше някакви почти решени кръстословици. Мъглата обгръщаше всичко наоколо и дори му се струваше, че от нея ей сега ще изскочи монголският скотовъдец, запътил стадото си към ширналото се водоравно финландско езеро…

Калоян Игнатовски: В парка

разкрачва се разперва
нагоре ръце завърта се
в циганско колело
несръчно все още
не изцяло
но се опитва и после отново
баба му на пейката изтръпнала…

Клаудиу Комартин: Приспивна песен

плачи, чедо мамино, плачи
дръж здраво лицето си в ръце, сам си
не, не си умрял: ще се научиш, че така се живее
по тези места…

Ина Иванова: Спъната шарка*

Да си плочкаджия на пълен работен ден не е кой знай к’во, освен когато някой реши да си смени теракота. Тогава си важен и поставяш условията. Кой слага тротоарните плочки обаче, за Бригадира е все тая. Всички сме общи работници, плочкаджии се наричаме само между нас си. Бригадирът е шеф, бирник и съдия. Той решава бива ли те да работиш, най-вече по израженията на Старите. На всичко се свиква и всичко се учи, само дисциплина трябва да има. Това ми го обяснява всяка вечер, докато си вземам надницата на ръка. Тъй е, казвам, тъпча прах с олющените си обувки, а зад мен Мирчо плюе и знам, че се почесва зад каскета…

Петя Хайнрих: Жълто

Bonjour
далечен кръг
жежка пита
лепнат потни устни
ти
не си забравил да се протягаш
дива котко
варосаната стена
носи същата пукнатина…

Клаудиу Комартин: Убежище

В нощите, когато луната се удря в стените на
убежището,
а книгите са изнемощелите семейни старци,
които отдавна не реагират на какъвто и да е стимул,
също като на дете, спасено от животни,
езикът ми се струва непоносим…