Здрасти, наборе? Какво си, как си?
Седнали на пейката край пътя…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: юни 2009
Райчо Русев: Старци на припек
Бояна Петкова: съвършенство
да приличаш на лято
дошло ненавременно
да миришеш на прегоряла трева…
Райчо Русев: Пролет
Немито небе светлината цеди.
Земята несвикнало диша.
Сякаш съм в градската болница и
утре ще ме изпишат…
Бояна Петкова: (има неща, на които не мога да устоя)
в сряда към 10
в градинката на Седмочисленици
по пейките се пробуждат…
Иво Георгиев: Тихомир
Тихомир бил от село Тихомир. Село на гръцката граница, в което времето било спряло още от турските времена. По малките спокойни улички пъплели спокойни малки хора и винаги се радвали, когато срещнели черен бръмбар да търкаля топче тор със задните си крака – това значело, че денят ще им спори. От селото, към света водели шест пътя, които изписвали буквата “ж“, но малко лъкатушно – така, както я изписвали тихомирските първокласници…
Димитър Събов: Созопол
Къщата със некролог –
беззвучен писък сред пейзажа.
В курорта също трябва бог,
идва ми на глас да кажа…
Мария Тодорова: един гол текст
започвам да живея
свободно
и да храня мисълта си
само с това което тя не е…
Иво Гeоргиев: Исус ми прати SMS
Първият есемес беше към седем и нещо сутринта. Бяхме в кръчмата „Усмивката на изкормената риба”, двама с Ям Мръвката. Поркахме и гледахме вяло някои от сериите на „Ну погоди”, осенени от възвишена апатия към всичко. Цяла вечер си вдигахме наздраве с Ям и с една разголена кака от стената срещу мен. Имаше ги по цялото кръчме – снимки на каки с кларинети, саксофони, и дори една с контрабас. “Моята” беше напъхала черен кларинет в ягодовоначервената си уста. Червено и черно – нали разбирате? Имаше и други подробности, но за нашите притъпени сетива те бяха безинтересни. Съобщението гласеше…
Мария Тодорова: Ласкаво
поради едно взаимно неразбиране между хората
бих си играла цял живот
на въздух между дробовете ти…
Владислав Христов: Тишини
в асансьора с жена
първата нощ
на бебето
последната на…
Никола Маджиров: Няма ток*
***
Няма ток в града.
От далечна тераса
се чува кавал…
Лъчезар Селяшки: Блестунки
***
По стръмен сипей
се спускам пада камък
сянка на птица…