Месечни архиви: юли 2009

Венцислав Стайков: Миражи

И заживях в средата на пустиня,
където времето е спряло
и пясъкът затрупва дните.

Пустиня –
голяма жълта рана,
превързана със самота…

Станислава Станоева: Пол

Мъжете носят слънцето на раменете
в нетърпеливото си основание
да са невинни.
Крилата им са остри от пропадане…

Весела Кучева: Жълта

Послушна, огъваема, с размерите на роза (жълта); затваря си устата – нощем – но в нея няма зъби (без да е беззъба), те са по кожата, цялото тяло, зеления крак; навсякъде, освен в устата, малките ръце…

Ян Ли: Митът за Сисифу

искам да съчиня стихотворение
измислил съм му име – „Митът за Сисифу“
ала не успявам да напиша първия ред…

Станислава Станоева: поведенчески модел

дървеното ми конче
което закараха в кланицата насила
виждах –
слънцето се процежда през щорите
на хотелски стаи
тогава
златната рибка…

Ли: Ръкавици

едната е лява а другата дясна
ако сложиш лявата на дясната ръка
ръкавицата ще бъде наопаки
и ще ти убива…

Весела Кучева: Край на вида на храстовидните орехчета

Болката е като онзи звук, който се появява един път в годината, по времето, когато козината ми е вече къса. Започва първо много тихо да дълбае точно под кожата на корема, но това не е неприятното дълбаене на насекоми, които след това ще напълнят тунелите със своите яйца и ларви, не, това е мекото навлизане навътре на лъжица в буркана с меда…

Бина Калс: Сто години белота

Включи телевизора без звук
Какво значение има каза тя
В Швейцария пуснаха Ускорителя
Ще разгадават Божиите работи
Един срещу друг ще си видят сметката два протона
Тогава стой и гледай…

Иванка Могилска: Понякога разказва…

Понякога разказва невероятни истории.
Усмихва се в тъмното.
Яде деня на малки порции
и се оглежда за още…

Шу Тин: Малки горещници – сяошу

Пиеш отвара от зелен боб
слушаш как дъщеричката се упражнява на електронно пиано
трепеш комарите…

Бина Калс: Имена на април

понякога денят те захапва
хвърля въдица с горчива стръв
и чувстваш как въздухът
се съпротивлява

сещаш се за онези индийски факири…

Силвия Томова: Птиците

Звукът от двигателя идва отдалеч. И глухо. Плъзга се по външната страна на стъклата и вибрира в подметките ми. Оттук, облегнат на задната седалка, виждам гърбовете им, ръката на Горан, протегната към седалката на шофьора и отпуснала длан на сантиметри от врата на Селим…

Иванка Могилска: Денят се разтваря…

Денят се разтваря
като витамини в чаша вода,
която някой е забравил на масата.
Шуми.
Гъргори тихичко…

Шу Тин: Утвърждение на пролетта – Ли Чун

Под пухените завивки избиват капчици пот
посред нощ ставаш да изключиш отоплението

По отсрещното скеле пуснало нови клони…

Ина Иванова: Дневникът

      Пиеше трета чаша бяло вино, когато ѝ хрумна, че трябва да си води дневник. Поизправи гръб – един автор не бива да се превива лесно. После изгледа гостите си с ново любопитство; от утре ще бъдат герои в дневника ѝ, а дори не го знаят. Сега спорят ожесточено над чашите си с видими пръстови отпечатъци. А тя е на вино, защото иска да се напие изискано и защото половината ѝ колеги са на масата.