За участие в конкурса в раздел „Поезия“ постъпиха 44 ръкописа. В раздел „Проза“ – 20 и в раздел „Хуманитаристика: 3 ръкописа.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: юли 2009
Списанието – брой 6 – съдържание
Съдържание на брой 6 на електронното списание „Кръстопът“ – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
Бей Дао: Другият
това небе посредствен шахматист
гледа как морето изменя цвета си
едно стълбище навлиза в огледало
пръстите в училището за слепи
опипват изчезването на птиците…
Мария Гюрова: Не може да се свърши
Има дни в които
и любима химикалка да вземеш
тя свършва насред изречението
и си казваш ето любимите неща
ме изоставят и сякаш…
Бей Дао: Токов удар
веднъж се ръкувах с един невидим човек
стиснахме ръце, силен вик на болка
и ръката ми бе обгорена
остана белегът от изгорено
когато се ръкувах с другите хора…
Мария Гюрова: Una lunga storia d’amore
една ароматна индийска пръчица
донесена от магазин за сувенири
в мразовит ден с минусови температури
Лу И’мин: Списание „Американска жена“
надзърваш през прозореца
да се увериш че всички са налице
оглеждаш разлюляното човешко множество
там под дърветата с голи клони…
Мина Стоянова: Барселона
малка тераса
слънцето пада
и се разбива на звучни парчета…
Елеонора Пенева: Очите ми не свикнаха…
Очите ми не свикнаха
със тъмното.
От самота направих
пита.
И ядоха неизтребимите
хлебарки…
Лу И’мин: Преди буря да се разрази
то бе през тези най-тихи и спокойни дни
отдавна не бяхме прекрачвали прага да се разходим…
Мина Стоянова: Преброяване на птиците
сънувах онзи поет който днес го няма
толкова отдавна че самата аз
се съмнявам в съществуването си…
Елеонора Пенева: Лява предна обувка
Вълнуващо е да летиш. Яхнал метлата на мислите, кръжиш над покривите, финтираш между антените и краката ти леко докосват върха на тополите.
Теодор Дуна: Под онези боязни…
под онези боязни на плътта със слюнка течаща по
дрехата му
се люлееше по средата на леглото като в средата на
морето. ръцете му
се приближаваха и раздалечаваха сякаш танцува
валс и страхът се разливаше…
Цветелина Георгиева: Беда
Веско знаеше как да се радва на живота. Беше щастлив. Живееше обикновено, имаше жена, две деца и куче, което отдавна беше пораснало и загубило вниманието на децата, така че се налагаше той да го развежда из квартала. Харесваше му. Имаше си и къща с наполовина изплатена ипотека, малък двор пред нея, средно висока заплата и дори кола (не от скъпите, но здрава). Живееше нормално, спеше спокойно, нямаше вредни навици. Когато се случи нещастието…