Да трия гласове и улики.
Да отминавам спомените си
с презрение.
Да тъпча думи в бузите си…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: септември 2009
сеп. 30
сеп.
30
NO
коментара
Павлина Каналиева: Куче в чекмедже
сеп. 29
сеп.
29
NO
коментара
Георги Милев: Толкова
Опитвали ли сте се да учите малко дете да лови риба? Нямам предвид с ръце, това не го могат повечето възрастни, иначе добри риболовци, трябва сръчност и, чувал съм, бързина; говоря за класически риболов, с въдица. Между четвъртата и седмата година синът ви/дъщеря ви, внезапно проявяват интерес към вашите такъми и ви задават въпроса: “Тати, какво е това?”…
сеп. 28
сеп.
28
NO
коментара
Мария Гюрова: Да свърна
Cada dia
Cada dia
Всеки ден
не мога да разбера чувството сутрин.
сеп. 26
Мария Гюрова: Следобед във Варна
І. Ето те са двама близнаци трябваше да произлязат отнякъде и произлязоха от моя сън и станаха каменна сол и станаха сияйна мебел копринен килим и дамаска
сеп. 25
сеп.
25
NO
коментара
Весела Кучева: Баба има гърбица
Казвам „поздрави на брат ти” със затворени очи и с по-различен тон, защото той е този, с когото белехме праскови, веднъж, когато баба се престори, че ѝ става лошо, за да ни накара ние да обелим прасковите, от които щеше да направи сладко, за да може да ни гледа, да ни гледа гърбовете, както гледа гърба на съседката, съседката отиваща на работа, излязла по чехли да изхвърли боклука, да купи връзка магданоз от магазина, да изпрати някои от постоянните си гости, да може за пореден път да покаже на баба гърба си – единствено произведение, закачено за стената на пътуващата си галерия – леко пълен, но изправен, винаги изправен (за разлика от този на самата баба и точно това е причината да го гледа, него и всички останали), независимо от цветовете на различните ѝ блузи, несъчетаеми с полите или панталоните под тях, без значение дали изобщо е облечен (не, съседката не излиза без дрехи, просто обича роклите с гол гръб), нищо, дори ръцете, непозволяващи всичко да бъде видяно, изстъргващи най-горния епидермален слой чрез прекалено стягане на възела си и редовното подостряне на нокти, няма никакво значение за баба, след като може да гледа, наполовина скрита зад пердето, ушито от същия плат като роклята ѝ, като всяка една от нейните рокли и рози от плат, които забучва в косата си (заради изтъняването и отслабването на космите – все по-трудно) с помощта на дървена клечка за ядене на китайска храна, за да може по-добре да се прикрива.
сеп. 24
сеп.
24
NO
коментара
Списанието – брой 8 – съдържание
Съдържание на брой 8 на eлектронното списание „Кръстопът“ – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
сеп. 23
сеп.
23
NO
коментара
Здравка Евтимова: Кларинет
;– Не го вземай – каза Манол. – Помниш ли, когато свирих на баща ти? Болеше го сърцето човекът. И кръстът го късаше дядо Павко, но аз му посвирих на кларнета и той взе, че стана, разкърши се. Не ми взимай кларнета, Методи. Виж го какъв е очукан от всички страни – последният ми кларнет. Нали ми взема вече единия. – мъжът, който приказваше, беше облечен в дочени панталони и зелена шуба. Държеше в ръка кларнет – смазан, олющен, личеше, че горкият инструмент е много видял и патил –толкова много драски и вдлъбнатини имаше по него.
сеп. 22
Валентин Дишев: José
искам да го убия
езика искам
плосък несвестен без щръбки и гърбици
луни и лунатици лицедеи…
сеп. 21
Здравка Евтимова: Кой е в бъчвата
Баща ми е корав като чепатите върби около дълбокия вир на Струма – човек троши три брадви, докато отсече върба, пък дървесината ѝ не ще да гори, все едно е кост. Баща ми, също както страшния вир, може да те удави с една гадна дума…
сеп. 20
Теодор П. Христов: Колка
вечер
два пръста не стигат
отново да видя слънцето –
тежки корените ми
тежки на изток
дълъг е изтокът
дълъг…
сеп. 19
Мария Тодорова: и тя все се върти…
и тя все се върти,
а аз сега ходя отгоре ѝ,
но когато легна в нея
каква грижа ще ми е…
сеп. 18
Теодор П. Христов: А кой, по дяволите, тогава е Варгас?
Докато вие
моят Дубровник
през декември
не от вятъра
не от вятъра пуст е Страдун
на моя език пищи…
сеп. 17
сеп.
17
NO
коментара
Катя Начева: Ковачът
глътнах огньовете и запалих цирка
неудържимото движение
чорлавата усмивка
вярата в каменисти пътища…
сеп. 16
сеп.
16
NO
коментара
Йен Ли: закономерности
сред слънчев блясък на нов ред
бисерните капки роса израстват в зърна грозде
кулите се задълбочават и стават подземия
две чаши се чукват зачеване и пак на нов ред
няколко опашки на плъхове с порива на завинаги лишения
от самота…
