Месечни архиви: януари 2010

Валентин Дишев: нетавиани

Колко е лесно
да се напише нещо
което се повдига
на пръсти…

Ваня Константинова: Сватбата на брат ми*

Когато бяхме много малки, от време на време аз ходех да спя у брат ми, а понякога брат ми идваше да спи у нас. Една вечер Нашата баба видя, че чете Библията, преди да заспи. Той каза, че другата му баба, която беше адвентистка от седмия ден или нещо подобно и много религиозна, му е обяснила, че става страшно ако не го прави преди да заспи всяка вечер, и със сигурност ще гори в ада. Тогава Нашата баба каза, че това е пълна глупост. Но брат ми се боеше панически от всичко, така че попита: “Тогава Талмуда ли да чета, бабо?”, а Нашата баба се засмя и каза: “И това е пълна глупост. Чети Хофман”. После изгаси лампата…

Катерина Стойкова-Клемър представя Моли Пикок и Катлийн Дрискол

Катерина Стойкова-Клемър представя Моли Пикок и Джини Томпсън*(фрагмент от „Страници“ – предаването за литература на БНР – Радио Благоевград, което можете да слушате на живо и по интернет, всеки петък след новините в 21:00, чрез сайта на радиото или на запис в DICTUM)…

Теодор П. Христов: Стихотворение с воден фон

търсехме смисъла
в четене до гадене
гадаехме смисъла…

Лора Скорчева: Бухти

Лесно е.
От баба го зная…

Богдан Русев – „The Singles Collection: 1999-2009“

Представянето книгата ще се състои на 28 януари (четвъртък) в Pop Art Cafe (кино „Одеон“) от 19:00 часа….

Андриана Спасова: Блок 207

Взе ли ключовете?
Закопчай вратата!..

Хаити не е филм: участвай и ти

Благотворителна вечер в помощ на пострадалите в Хаити ще се състои в Дома на киното на 03.02.2010 г. с начало в 20:30 часа…

Ясен Василев – 3001: космическа илиада

троя излиза от орбита
свещенодействат
жреците и огледалата
зачеват новите светии…

Иван Вълев: Пристанището

Попива сладък сок от грозде по ръцете ми.
Сам в лозето. Сам в лозето на своето съмнение…

Васил Балев: На подобни неща се крепи поезията

тялото на балерината започва да се изхабява
към 37-мата година, твърди плисецкая. Ти
още си на 33 – и тези четири години разлика
звучат толкова сигурно, колкото апартамент в
зимен лондон, завещан от мъртъв роднина…

Иван Вълев: Две тристишия

* * *
Толкова приятели
отвъд реката.
Толкова познати тук.