Месечни архиви: февруари 2010

Владислав Христов: Бастунът

Никой не знаеше истинската му възраст. Външно приличаше на не повече от тридесетгодишен, но вгледаш ли се по-детайлно в кожата на лицето и ръцето му разбираш, че е на не по-малко от осемдесет. Пристигна преди няколко години в това малко градче, нае си самостоятелна квартира и заживя в нея като отшелник. Говореше на няколко различни езика предимно с магазинерите и сервитьорките…

Силвия Томова в „Страници“-19: За „Разкази на едно софийско копеле“

Силвия Томова представя „Разкази на едно софийско копеле“ (фрагмент от „Страници“ – предаването за литература на БНР – Радио Благоевград, което можете да слушате на живо и по интернет, всеки петък след новините в 21:00, чрез сайта на радиото или на запис в DICTUM).

Милена Фучеджиева: Десет хиляди основания да си чужденец в родината си

Преди да седна да пиша този текст адски се замислих на кой вестник да го дам, защото имам намерение да обидя не един човек с пари и власт. А те не са свикнали на обиди, а на целуване на задници, още повече когато финансират медии. Не че ще кажа нещо повече от това, което са чули или чели за себе си, но те са крехки хора със здрави банкови сметки и чупливи души. За какво да ги обидя точно от всичките възможности? Тази сутрин си избирам тази…

Мирослав Христов: рембо тусирол дрехи вълни копчета бизнес

филма за Рембо
в периода когато е продавал оръжие
а после влак и път
с търговска цел

Надя Вълканова: Акомодация

Отново коридори и патерици. Нищо съществено…

Мая Любенова: Из „Парченца синьо“

hot summer noon
a grasshopper jumps
off his shadow

горещо пладне
скакалец отскача
от сянката си

Лина Панаоки: Социална отговорност

Казаха го в новините:
женските гърди…

Мирослав Христов: легло

тя беше избрала
вместо мен
няколко завивки в жълто
бял чаршаф
и тъмносиня възглавница…

Васил Георгиев: Улиците на „Уличник“

Предлагаме ви два от портретите, разположени на страниците на новата книга на Васил Георгиев„Уличник. Истории на софийските улици“ („Сиела“, 2010 г.)….

Лина Панаоки: Мило мое дневниче, днес ще те наричам Бетелхайм

Мило мое дневниче,
днес ще те наричам Бетелхайм…

Цветелина Георгиева: Наред

Баща му беше моряк. Идваше в униформа и си заминаваше в униформа. Такъв го помнеше. В рамката на вратата, готов да замине. Накрая остана някъде по моретата. Не си дойде. Майка му плачеше, а той беше доволен, защото отдавна беше разбрал, че мястото на баща му винаги е било далече от тях. Спомни си, че докато я утешаваше ѝ обеща никога да не я оставя. Беше от онези обещания, които правим защото моментът го изисква, а всъщност никога нямаме намерение да изпълним. Дадено в спалнята, сред вещите на непознат човек и тапети, пропити от отдавна отминали усещания и сол…

Георги Милев: Хайку и тристишия

*

при извора спят
стадо диви прасета
виж, красиво е…