Месечни архиви: април 2010

Мария Тодорова: враг в тила

и когато се жалва
музиката
не казва защо…

Мария Липискова: Пуснато на бързи обороти*

      По-късно вечерта, в един от дните, може да се казва Джон, не точно Ленън, може би Маклоклин. Снима се всеки ден, на бързи обороти, седем години. Времето от всеки ден в тези седем години: в секунда 32 (без коса) в 25 секунда (с дълга коса) и на 27 (с татуировка от вътрешната страна на ръката). Времето разместено е (и на бързи обороти) се появяват безкрайните ягодови полета. Като тунел на английско метро сред тях са налягали кукли (с човешките си тела, които са розови) и когато наведеш (телата им) казват “мама”. Той не им пуска музика (сред безкрайните ягодови полета), които пуснати на бързи обороти напомнят на английското метро. Или тя се повтаря само в един текст (напомнящ му с една дума) снимките на всеки ден (текстът е на piano magic). Подобно на ням филм направен през 30-те, където куклите (с блузите си), превръщат се (удължават се) в неговите рокли…

22 текста и автори от „Кръстопът“ – в селекцията за „Лирика”-2010”

Фестивалът на поезията и изданията „Лирика” на НДК е своеобразен формат за ежегодно представяне на съвременната българска поезия, чрез многотиражни листовки и поетичен сборник. По време на различните прояви от програмата на ежегодния „Салон на изкуствата” хора от публиката комплектоват своите колекции със стихове…

Лора Скорчева: Оригами 8

По ръба
на уморения ти
от любов профил…

Бегбеде в България

Срещата с Бегбеде и представянето на книгите му на български, включително най-новата – „Почивка в кома” (ИК „Колибри”, превод Георги Ангелов), ще се състои тази събота, 1ви май. Ще имате възможност да зададете вашите въпроси и да вземете автограф.

      Очаквани сте в книжарница „Пингвините“ (в подлеза на Ректората на СУ „Св. Климент Офридски“), събота, 1-ви май, в 18:00 часа.

Радостина Ангелова: Ези-тура

      В дъното на фоайето автоматът свети приветливо – “Нескафе 3 в 1”, най-добрата комбинация, не татко, “Maggi” го измисли, с крилца е, точно от крилца имам нужда на това място… И ресто връща автоматът. Кафето е ужасно по принцип и просто прекрасно за чакащ в спешно отделение (затова сестрите пият зелен чай, ама те си знаят, нали са си у дома). Връщам се на пейката – мъжът го няма…

Асклипиада Кириаку: Когато идваш

Всеки път когато идваш
ми носиш
усмихнати анемонии от твоята земя…

Валентин Дишев: Портрет

Нямам представа
защо всяка градска поезия
(urban poetry
трябва да кажеш)
ни представя
сгради и старци, просяци,
детски колички,
онези, които продават
или са вече продадени…

Евелина Кованджийска: Пораснах в часовник…

Пораснах в часовник
с кукувица…

Асклипиада Кириаку: На печалния поет

Зад псевдоним
поетичен
самороден и миропомазан
пияница на красотата…

Валентин Дишев: The Hurt Locker

докато тихо търсиш в думите…

Левена Филчева / Валентин Дишев: С

Три кратки прози от двама автори…