Месечни архиви: юли 2010

Яна Копчева: докато…

докато преспите бял пух
затрупват вратата и вятърът
нахлува
през процепите и ключалките
прескача котката
отваря прозореца…

Росица Ангелова: Всички харесват…*

***
Всички харесват калинките.
Лесно е.
Колорадският бръмбар
е високото чувство

Стоян Танев: Очаквай ме…

Очаквай ме, ще дойда непременно!
В безкрая на умиращата истина,
в началото на първите съмнения
и по средата на надеждите …

На гарата ще бъде много хубаво –
по плочите ще се протягат грижите…

Христина Панджаридис: Мокър прозорец*

Денят си пише
завещанието а после
изтрива файла…

Иван Димитров: Раздяла от пръв поглед

      Отначало не знаех как да започна, какво да кажа. До онзи момент не бях писал истинско писмо. Опитът ми с писмата се изчерпваше до тези, които като малък пращах на баба си и картичките до нашите от морето. Но това не бяха писма. Истинското писмо е любовното писмо. Писмо, изплетено от чувства, което се колебае между любовта и раздялата. Което се чака дълго, понякога цели месеци, а после също толкова дълго се препрочита…

Ваня Константинова: Човекът без уши

той чува прекалено много звуци
звънците на трамваи броячите на кукувици в пролет…

Яна Копчева: footstep

по/стъпва сякаш
боса върви сред тревите и охлюви
къщите си изгубили в мрака пропълзват
между напуканите ѝ пети…

Георги Костадинов: Кюнец

Седи сам в ъгъла.
Пие ракия
и сам си говори.
Носи кюнец…

Радостина Ангелова: Само три

Многоточие е
с много точки –
зад всяка скрива парче от Бога в себе си
(думата “душа” е твърде експлоатирана)…

Георги Костадинов: Огледало*

Рибовъд

умира ли се на 23?!
тогава се мъкнат камъни…

Данка Калчева: Градски следобед

Лятото стана циганско,
меки дни от есента.
Пръстта е крехка и податлива.
В саксии вграждам
невръстни корени с предназначение…

Петър Чухов: Неделни апокрифи*

* * *
неделен вестник
муха
между заглавията

Радостина Ангелова: Ritenuto

Котката му е различна,
защото умее да лъже…

Данка Калчева: Зелено*

Прогнива покривът
падат части от лицето на къщата
новородена трева
ги посочва с пръстчета и се смее

Петър Чухов: Четири цвята*

* * *
витрина
отражението на просяка
в нови дрехи