Няма къде да ме изведе
лявата врата на търпението…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: август 2010
авг. 30
Филип Кабакян: Пръст и небе
За мъртвите природата мълчи.
И само лудият със нея спори.
Той знае, че са сянката на дим,
която диша по-свободно горе…
авг. 30
Приказките по телефона се завръщат в София (за три дни)
Стар фотьойл, малко шкафче и телефон – това ще виждат чакащите за среща на „Попа“, „Царевец“ и „Телефоните“ (Софийски университет) на 9-и, 10-и и 11-и септември от 18 до 21 часа. Всеки, който седне на фотьйла, ще бъде подканен с телефонен звън да вдигне слушалката. Осмелилият се ще може да чуе една от десетте градски приказки, написани от млади автори специално за проекта…
авг. 29
Надя Вълканова: вибрации
моята версия е различна от твоята
малко вляво е моята
а твоята много вдясно…
авг. 28
Милен Миланов: Мисия от Хенри
‘драсти. М.П., драго ми е. Професия: поет-циник Според цял куп многоуважавани литературни критици: „Абсолютно лишен от талант драскач, еманация на процеса на профанизация на съвременната българска литература.”. А пък (това ми е любимото), един от тези импотентни господа дори твърди, че „Лирическият Аз на П. е клошар.”. Много интересно. Толкова сложно звучащи думи, за да кажат индиректно, че съм идиот…
авг. 28
Мария Питерс: Curriculum Vitae
Отношенията им бяха опосредени – винаги имаше нещо трето, което ги обвързваше, като онази бяла тел, която се ползва при спойките. Първо беше аквариумът с рибките. Всяка събота и неделя – свободното им време, отиваха на пазара за животни и избираха гупи, шлаери, скаларии, мустакати, петнисти сомове, водорасли и треви, глинени замъци, мостове, раковини, всичкия декоративен кич, с който се украсява плоското дъно на аквариума.
авг. 25
Филип Кабакян: До синкавата сянка…
***
До синкавата сянка на балкана
жужи пчела със слънчевото жило
по гроздето от смях и злато.
Изкорениха лозето, и тук посях
далечни образи, насъщен спомен от сънуване…
авг. 24
Макс Коен: думите, по всяко време
излапахме последната троха на нощта
продължихме и след това
разточително…
авг. 23
Никола Петров: Преди употреба, прочети…
Рисувай му какъвто искаш фон
може да е пепел или сняг
но да затрупва
също:
всеки четен ред смени с не зная
и всеки друг със страх ме е…
авг. 22
Макс Коен: КСИ У
Така си тиха.
Дочувам само времето,
наместило се помежду ни.
Разпорваме го на ивици
и тръгваме по бръчките му,
все нататък…
авг. 21
авг.
21
NO
коментара
Лъчезар Селяшки: из „Казано мълком“
ОТИДЕ СИ ЛЯТОТО
Отиде си лятото –
брадва разсече
тишината на две.
авг. 20
авг.
20
NO
коментара
Павлина Каналиева: из „Съвсем малки приказки“
Поетът
Събираше думите като пеперуди.
Забиваше ги с карфички върху различни цветни листа, за да изпъкнат по-добре.
Копираше ги много пъти,
с надеждата да получи по-различен звук или нюанс
от обичайния…
авг. 19
авг.
19
NO
коментара
Валентина Плачкинова: Софи
Ако можеха да мръднат, ех, ако можеха…но как…ръцете им – пазарски чанти, увиснали и тежки, като облаците, дето ги ръси небето, което точно днес е сиво, каменносиво, като плоча над тази спирка – най-обикновена спирка, на която чакаш автобуса, а той все не идва, и по-добре, иначе кой ще се качи в него, нали всички са статуи и не могат да мръднат…
авг. 18
Павлина Каналиева: из „Съвсем малки приказки“
Малкият човек
Малкият човек си остава малък, докато порасне. Той си има малко сърце, още по-малки ръце и най-малки очички, с които вижда леко замъглено малкия си нос. Представете си само колко голяма и страшна може да му се види една пъпка , пък после се опитайте да го убедите, че това не е планина, надвиснала заплашително над него…
авг. 17
Мария Калинова – Куфар № 5: дрехите на любовниците
Ще се види тиктакаща – много добър часовникар,
вече е развинтил резбите й, навил ги е наново…
