Месечни архиви: август 2010

Ина Иванова: Лява врата

Няма къде да ме изведе
лявата врата на търпението…

Филип Кабакян: Пръст и небе

За мъртвите природата мълчи.
И само лудият със нея спори.
Той знае, че са сянката на дим,
която диша по-свободно горе…

Приказките по телефона се завръщат в София (за три дни)

      Стар фотьойл, малко шкафче и телефон – това ще виждат чакащите за среща на „Попа“, „Царевец“ и „Телефоните“ (Софийски университет) на 9-и, 10-и и 11-и септември от 18 до 21 часа. Всеки, който седне на фотьйла, ще бъде подканен с телефонен звън да вдигне слушалката. Осмелилият се ще може да чуе една от десетте градски приказки, написани от млади автори специално за проекта…

Надя Вълканова: вибрации

моята версия е различна от твоята
малко вляво е моята
а твоята много вдясно…

Милен Миланов: Мисия от Хенри

       ‘драсти. М.П., драго ми е. Професия: поет-циник Според цял куп многоуважавани литературни критици: „Абсолютно лишен от талант драскач, еманация на процеса на профанизация на съвременната българска литература.”. А пък (това ми е любимото), един от тези импотентни господа дори твърди, че „Лирическият Аз на П. е клошар.”. Много интересно. Толкова сложно звучащи думи, за да кажат индиректно, че съм идиот…

Мария Питерс: Curriculum Vitae

Отношенията им бяха опосредени – винаги имаше нещо трето, което ги обвързваше, като онази бяла тел, която се ползва при спойките. Първо беше аквариумът с рибките. Всяка събота и неделя – свободното им време, отиваха на пазара за животни и избираха гупи, шлаери, скаларии, мустакати, петнисти сомове, водорасли и треви, глинени замъци, мостове, раковини, всичкия декоративен кич, с който се украсява плоското дъно на аквариума.

Филип Кабакян: До синкавата сянка…

***
До синкавата сянка на балкана
жужи пчела със слънчевото жило
по гроздето от смях и злато.
Изкорениха лозето, и тук посях
далечни образи, насъщен спомен от сънуване…

Макс Коен: думите, по всяко време

излапахме последната троха на нощта
продължихме и след това
разточително…

Никола Петров: Преди употреба, прочети…

Рисувай му какъвто искаш фон
може да е пепел или сняг
но да затрупва
също:
всеки четен ред смени с не зная
и всеки друг със страх ме е

Макс Коен: КСИ У

Така си тиха.
Дочувам само времето,
наместило се помежду ни.
Разпорваме го на ивици
и тръгваме по бръчките му,
все нататък…

Лъчезар Селяшки: из „Казано мълком“

ОТИДЕ СИ ЛЯТОТО

Отиде си лятото –
брадва разсече
тишината на две.

Павлина Каналиева: из „Съвсем малки приказки“

Поетът

Събираше думите като пеперуди.

Забиваше ги с карфички върху различни цветни листа, за да изпъкнат по-добре.

Копираше ги много пъти,
с надеждата да получи по-различен звук или нюанс
от обичайния…