Месечни архиви: август 2010

Валентина Плачкинова: Софи

      Ако можеха да мръднат, ех, ако можеха…но как…ръцете им – пазарски чанти, увиснали и тежки, като облаците, дето ги ръси небето, което точно днес е сиво, каменносиво, като плоча над тази спирка – най-обикновена спирка, на която чакаш автобуса, а той все не идва, и по-добре, иначе кой ще се качи в него, нали всички са статуи и не могат да мръднат…

Павлина Каналиева: из „Съвсем малки приказки“

Малкият човек

      Малкият човек си остава малък, докато порасне. Той си има малко сърце, още по-малки ръце и най-малки очички, с които вижда леко замъглено малкия си нос. Представете си само колко голяма и страшна може да му се види една пъпка , пък после се опитайте да го убедите, че това не е планина, надвиснала заплашително над него…

Мария Калинова – Куфар № 5: дрехите на любовниците

Ще се види тиктакаща – много добър часовникар,
вече е развинтил резбите й, навил ги е наново…

Камелия Спасова: Обява (издирват се текстове…)

издирват се текстове
с предимство са поетесите…

Кемал Йозер: Сабята

      Ръка протягаш към деня, чиито смъртоносни часове стоят самотни. Ръка протягаш към дървото, дето са раздрусали, за да му вземат плодовете. Оставили са почвата безплодна, небосвода – бездиханен, а морето – ялово. Затворили са улиците за надежди и за спомени…

Иво Рафаилов: сняг в три епизода

1.
в първия затворници ринат сняг
на автобусна спирка.

Снегът, който опакова и затваря
за тях е отваряне….

Аксиния Михайлова: Бяло

Аз бях женската половина
на сянката ти –
тази, която от лявата ти пета
израства…

Съдържание на брой 6 (година II, брой 2) на електронното мултимедийно списание за литература “DICTUM”

Съдържание на брой 6 (година II, брой 2)*

на електронното мултимедийно списание за литература “DICTUM” – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…

Иво Рафаилов: където погледът стига

ти влезе в антикварното магазинче
където въздухът се проточваше в тъмни
галерии и попита за биография на Ескобар
(в този рудник ти влезе
сред кални късове хартия)…

Катя Начева: Мъдрост

разбирам, разбирам когато ръцете ти
трябва да хукнат свободни за Рим,
да хванат сбърканите империи за косите
и да си споделят намеренията…

Аксиния Михайлова: Без теб

Изваждам картофите от гнездата им,
подреждам доматите – сорт „биволско сърце”…

Николай Фенерски: Ясновидката

      Познавам по-отблизо двама души, които обясняват целия човешки живот и всички човешки взаимоотношения, като ги сравняват с животинските. Единият е стар, наближава 60, бивш номенклатурен кадър, комунист, закърмен с диалектика. Той обича да гледа по National Geographic как лъвът настига антилопата и я поваля. Как зебрата се грижи за малките си и ги учи да оцеляват. Или как семейство сурикати стоят и дружно зяпат изгрева на слънцето. Може да го прави по цял ден. Така му се изясняват много от механизмите на света…