Месечни архиви: септември 2010

Андра Ротару: Ръце

понякога нямаме вече ръце
стоим с прилепени едно до друго тела
гледаме се. когато поискаме да се прегърнем,
от мястото на ръцете ни поникват високи треви.
тогава знаем, че никога няма да се докоснем…

Иван Димитров: Невидимата линия

      Жената седеше зад бюрото в единия край на стаята. Беше малко над трийсет, с кестенява коса на ситни къдрици, които обвиваха раменете ѝ.
      – За интервюто в три, нали?
      – Да.
      – Надявам се, че нямате спешна работа. Може да се наложи да изляза за малко.
      – Не, нямам. Единствената ми работа днес е да присъствам на това интервю – отвърна той и безуспешно се опита да се засмее…

Ваня Константинова: Всичко ще се забрави, момчета

Когато вървим по Пътя,
единствено фрактурите ме притесняват,
демокрацията, хляба и циклите на луната…

Радостина Ангелова: Парче дъжд

      Като по чудо, насред ужасната жега започва да вали.
      Той стои на прозореца в евтиния хотел до гарата и поднася лице на дъжда. Капките са едри, както е наедряло очакването за малко прохлада. Прозорецът гледа към вътрешното каре от сгради с двата комина на италианския ресторант и многото пръснати тераси на различни нива, с различни цветя и пъстри столове край пластмасовите маси…

Владислав Христов: Клаудия и гълъбите

      Загледана в небето, без да примигва, следеше техния полет. Обикновено в това време някой я държеше за глезените, защото ѝ се завивало свят…

Венцислав Стайков: Ненарисувана картина

Празна (саркофаг на светия,
ограбен и пуст)…

Владислав Христов: Мате

      Събрани край масата мъжете смучат чай през дървените си сламчици. Отварата от мате засилва сърдечния ритъм, притъпява чувството на жажда и глад, после цял ден работиш без да ти пука колко ти плащат, дали жена ти иска нови ботуши или детето има температура…

Цветелина Георгиева: Tu cuerpo

      Неделя сутрин. Сок от грейпфрут на масата, недопушена цигара от вчера и парче лепенка с ивица кръв по нея от порязаното. Полуотворена врата на терасата. Тениска на дивана, обърната наопаки…

Ваня Стефанова: Interpretatio

Те не издумват блатцето задоволително, красивоумни млади братко; обзалагаш се – и аз не помня как и кога сме тръгнали да ги четем

Радостина Ангелова: Т

повдигна единия ѝ крак нагоре
и легнала по гръб му заприлича
на обърнато уморено
Т
таралеж с един оцелял бодил…

Нели Добринова: Извинете!*

Понякога е:
само 10 стотинки за детски спомен в циганска махала –
шумно, цветно, с мирис на печен слънчоглед
във фуния от вестник, носител на ордени…

Мирослав Христов: лодки

имаш закачен кръст
на гърба, откачил си…