Ще подаря на Господ
огледало
не за да се оглежда в него…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: октомври 2010
окт. 30
„Аматьори, професионалисти и други участници“
Новата книга на Палми Ранчев – „Аматьори, професионалисти и други участници“ – вече е в книжарниците, издадена от „Сиела“.
окт. 30
окт.
30
NO
коментара
Силвия Томова: Днес ще бъдеш с мен в Рая
ервитьорът седи зад гърба ми. Чувствам го. Очаква всяко наше кимване, поглед, ослушва се за жестове. Перфектен и деликатен е. Пепелникът изчезва понесен от ръката му, с артистично метната бяла кърпа отгоре. Виждам профила му, гладкото му лице, дори имам чувството, че усещам дишането му…
окт. 29
окт.
29
NO
коментара
Яна Пункина: Длани
И откъде да знам, че ще стават все по-плитки
улиците, по които ходя,
докато дланите ми растат…
окт. 28
окт.
28
NO
коментара
Георги Милев: Акустика*
Вълните на камертона
задават последния верен тон…
окт. 27
Силвия Томова: Ел Ниньо*
Казва ми „Сега точно не мога. Не мога да помогна…“ Точно така каза. „Не мога да помогна…“ После млъква. От другата страна на линията. И до мен достига само предпазливото му дишане. Колкото да чуя, че е там. Че е все още отсреща…
окт. 26
Започват тайните поетически вечѐри
За 29.10.2010 г. (петък), от 18:00 часа, в НБУ, корпус 2 – Университетски театър, е насрочена първата среща от проекта на Нов български университет “Тайните поетически вечерѝ” (иницииран от Департамент „Нова българистика“ и подкрепен от още два департамента). Темата – „Поезия vs. наука vs. политика”: разговор с Ани Илков…
окт. 26
Захари Карабашлиев: „Откат“
„Откат“ е новата книга на Захари Карабашлиев, появяваща се с логото на „Сиела“…
окт. 25
окт.
25
NO
коментара
Нели Добринова: светло пиво
пуши мълчаливо
сяда на пейката
срещу сергията с балони
те бързо се настаняват в очите му (празник на отраженията)…
окт. 24
окт.
24
NO
коментара
Райна Маркова: Месо*
Това е един от онези дни, изцяло под знака на Geston-а. Измежду всички боклуци предписани ми от Медицината, като че ли тъкмо хормонитe са с най-неприятно действие. Не знам по каква причина, но ме карат да се чувствам кафява и отблъскваща досущ като купчинките оставяни от кучетата по тротоара, като твърдокрилите буболечки в градската канализация, като окаяната измет по гарите, градинките, тоалетните на дискотеките… Понякога дотолкова губя представа за себе си, че съм склонна да вярвам на Geston-а, а не на това, което виждат очите ми в огледалото, себеотвращението обаче е най-малкия проблем, който Geston-ът може да ми причини. За другите, големите проблеми не мога да кажа на никого. За тях и дума не мога да обеля. Първо: не съм сигурна дали Geston-ът е виновен. Второ: това е някаква нечленоразделност, нещо, което пазя в тайна дори от себе си, нещо, което прави живота ми абсолютно непоносим, но на което държа защото ми предоставя някаква защита…
окт. 23
окт.
23
NO
коментара
Иван Димитров: кратки прози
поезия
излязох да си купя колан
върнах се с две книги с поезия…
окт. 21
Райна Маркова: Антарктида*
Мразя юли. Мразя Световното по футбол. Мразя наповръщаните брусленски автобуси. Искам сега някак да се добера до шофьорската кабина, защото брусленските бутони над вратите не вършат работа, а до следващата спирка има още много. Няма да се удържа, ей богу, ще се избълвам. Моля някой да викне на шофьора там, да спре, но никой не чува. Никой не мисли, че се отнася до него лично. Добирам се сам. Почуквам веднъж, два пъти, три…
окт. 20
окт.
20
NO
коментара
Валентина Плачкинова: Чудната спирала
Две целувки и един Декарт – стигаха му, когато беше на шестнайсет. След години една целувка и Декарт, само Декарт на квадрат, а галактиката върти ръкави обезводнена, като риза, отдавна простряна на слънце. До нея можеше да съхне и тази истина, ако не беше ароматът на липите. Така ухаеше и жена му…
