Месечни архиви: октомври 2010

Петър Чухов: Да бъде светлина

Ще подаря на Господ
огледало

не за да се оглежда в него…

„Аматьори, професионалисти и други участници“

Новата книга на Палми Ранчев„Аматьори, професионалисти и други участници“ – вече е в книжарниците, издадена от „Сиела“.

Силвия Томова: Днес ще бъдеш с мен в Рая

ервитьорът седи зад гърба ми. Чувствам го. Очаква всяко наше кимване, поглед, ослушва се за жестове. Перфектен и деликатен е. Пепелникът изчезва понесен от ръката му, с артистично метната бяла кърпа отгоре. Виждам профила му, гладкото му лице, дори имам чувството, че усещам дишането му…

Яна Пункина: Длани

И откъде да знам, че ще стават все по-плитки
улиците, по които ходя,
докато дланите ми растат…

Георги Милев: Акустика*

Вълните на камертона
задават последния верен тон…

Силвия Томова: Ел Ниньо*

Казва ми „Сега точно не мога. Не мога да помогна…“ Точно така каза. „Не мога да помогна…“ После млъква. От другата страна на линията. И до мен достига само предпазливото му дишане. Колкото да чуя, че е там. Че е все още отсреща…

Започват тайните поетически вечѐри

За 29.10.2010 г. (петък), от 18:00 часа, в НБУ, корпус 2 – Университетски театър, е насрочена първата среща от проекта на Нов български университет “Тайните поетически вечерѝ” (иницииран от Департамент „Нова българистика“ и подкрепен от още два департамента). Темата – „Поезия vs. наука vs. политика”: разговор с Ани Илков

Захари Карабашлиев: „Откат“

„Откат“ е новата книга на Захари Карабашлиев, появяваща се с логото на „Сиела“…

Петър Чухов: Добърско*

селска неделя
днешният вестник
вчерашен…

Нели Добринова: светло пиво

пуши мълчаливо

сяда на пейката
срещу сергията с балони
те бързо се настаняват в очите му (празник на отраженията)…

Райна Маркова: Месо*

Това е един от онези дни, изцяло под знака на Geston-а. Измежду всички боклуци предписани ми от Медицината, като че ли тъкмо хормонитe са с най-неприятно действие. Не знам по каква причина, но ме карат да се чувствам кафява и отблъскваща досущ като купчинките оставяни от кучетата по тротоара, като твърдокрилите буболечки в градската канализация, като окаяната измет по гарите, градинките, тоалетните на дискотеките… Понякога дотолкова губя представа за себе си, че съм склонна да вярвам на Geston-а, а не на това, което виждат очите ми в огледалото, себеотвращението обаче е най-малкия проблем, който Geston-ът може да ми причини. За другите, големите проблеми не мога да кажа на никого. За тях и дума не мога да обеля. Първо: не съм сигурна дали Geston-ът е виновен. Второ: това е някаква нечленоразделност, нещо, което пазя в тайна дори от себе си, нещо, което прави живота ми абсолютно непоносим, но на което държа защото ми предоставя някаква защита…

Иван Димитров: кратки прози

поезия

излязох да си купя колан
върнах се с две книги с поезия…