Месечни архиви: октомври 2010

Надя Вълканова: опорна точка

този статив с извити метални нозе…

Райна Маркова: Антарктида*

  Мразя юли. Мразя Световното по футбол. Мразя наповръщаните брусленски автобуси. Искам сега някак да се добера до шофьорската кабина, защото брусленските бутони над вратите не вършат работа, а до следващата спирка има още много. Няма да се удържа, ей богу, ще се избълвам. Моля някой да викне на шофьора там, да спре, но никой не чува. Никой не мисли, че се отнася до него лично. Добирам се сам. Почуквам веднъж, два пъти, три…

Валентина Плачкинова: Чудната спирала

Две целувки и един Декарт – стигаха му, когато беше на шестнайсет. След години една целувка и Декарт, само Декарт на квадрат, а галактиката върти ръкави обезводнена, като риза, отдавна простряна на слънце. До нея можеше да съхне и тази истина, ако не беше ароматът на липите. Така ухаеше и жена му…

Премиера на две нови книги на Владимир Левчев

На 20 октомври, от 19:00 часа, в новооткритата галерия „Снежана“ (София, ул. „Иван Денкоглу“ №30) Владимир Левчев ще чете от новите си книги „Моят Бог и моите демони“ ( сборник есета, издателство „Сиела“) и „Бхакти“ (сборник стихове, издателство „Български писател“). Книгите ще бъдат представани от Йордан Ефтимов…

Кристин Димитрова: Балканският кондуктор*

      Влакът се носел напред в нощта, заедно със заспалите си пътници и миризмите на пот, цигари, метал и непрани одеяла. Прозорците в коридора, замазани от многобройни пръстови отпечатъци, били полуотворени и през тях нахлували струи от задушния мрак навън. Покрай зеещите им усти прелитали силуетите на дървета, по-черни от черния въздух наоколо, острите покриви на заспали села, полуосветени навеси и бетонени стълбове с маркировки, които само железопътните служители можели да разчитат. Коридорът, разделен на две между заключените врати на спалните купета и отворените прозорци, се люлеел с неравностите на линията, гънел се на завоите, подскачал и губел ясните си очертания в далечния си край. От някъде се чувало похъркване…

Гриша Трифонов: Архипелаг*

Така не ми отива да съм остров…

Нели Добринова: вертикалата на съня*

едно дете заспива с
чаша вода
позната приказка
и „обичам те”…

Гриша Трифонов: Харманли*

четвъртък привечер –
отново за последно –
като швейцарска рота
си отива есента…

Росица Ангелова: Несходства в разбирането

Излезе млякото на облаци и дух…

Калин Петров: Old Dr Murren

Може би сте го срещали
случайно…

Божидар Пангелов: Седя и те гледам

Понякога
нощта е мека…

Седя и те гледам. Не броя
дневните камъни…

Калин Петров: Стърчащ над реката

Многоклетъчният организъм
наблюдава как вали…