Месечни архиви: януари 2011

Бележка на редактора

Добрите срещи, вярвам, предстоят.

Преводаческо ателие – „Да преведеш смисъла: проблеми при превода на съвременните англоезични романи“

Фондация „Елизабет Костова” и Съюзът на преводачите в България организират първото си съвместно преводаческо ателие.
Дати на провеждане: 15, 16 и 17 април 2011 г.
Ръководители на ателието: Жени Божилова, Иглика Василева, Йордан Костурков.
Гост-лектори: Милен Русков, Надежда Радулова…

Иван Ланджев: Както винаги

…прозорците на градовете се затварят…

Оля Стоянова: Вместо извинение

– Късно е,
много е късно.

Петър Чухов: Сив чай

Поетическата смърт на индивида
рано сутрин е законно положение…

Оля Стоянова: Великите географски открития

Семейство с деца,
което спира
край пътя…

Благовест Петров: *** (опитах се…)

…тялото на декемврийския мрак
разположило се тежко на двора…

Димитър Калчев: Калкан на сграда

пресичайки поредния мост над Елба
намираме това чудовищно плоско бебе…

Петър Чухов: из „безопасни игли“*

урок по пиано
детето прескача
всеки черен клавиш

Благовест Петров: Едно време

… очите просто си слушат…

Иво Георгиев: Веднъж, в Буркина Фасо

Хотелът носеше име на тракийско племе. Казаха, че бил собственост на албанец, женен за българка. Може, но това Стеф не го интересуваше много, защото беше лениво лято, хотелът луксозен, а управителката учудващо млада, стройна и излъчваща чаровна потайност. Когато тръгнаха да им покажат СПА-центъра, всички – и той, и осемте французи, които водеше, бяха обсипани от пестеливи усмивки и от някакъв много приятен мирис на колосани чаршафи, на влажно и чисто. Момичетата от центъра бяха облечени в черно като весталки, с добре поддържани нокти и с умерени дози красота и козметика по лицата…

Мария Питерс: Сезонът на щуката*

Светлината се промъкваше през процепа на притворените ѝ клепачи, надзърташе под миглите, като по пътя си оцветяваше всичко в брокатово-златистите отблясъци на прежурящото обедно слънце. Жената се забавляваше вече от петнайсетина минути, като ту отваряше очи и за миг поглеждаше в огнения диск на небесното светило, докато режещата му белота се наситеше с непрогледно черно, ту съвсем затваряше клепки и тогава светлината избухваше под погледа ѝ – остра и ярка, като заря…