[…] лесно е, режете, вземете
ръка, стих, всичко
надробете:
в месарница живеят
гладните за себе си.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: октомври 2021
окт. 31
окт.
31
NO
коментара
Александър Христов: Басня
окт. 30
окт.
30
NO
коментара
„Хроники на сходствата“ от Зорница Иванова
„Една книга, в която преминаването през „реката на своя страх“ се оказва сродяване със света, в която се настоява „не изземай правото / на камъка / да оправдае съществуването си“, а и „не пришивай чувствителността / като аргумент / срещу критичното мислене“.
окт. 30
окт.
30
NO
коментара
Габриела Манова: *** (Разбира се, носталгията…)
[…] няма доказателства за теоремата на съмнението ми…
окт. 29
окт.
29
NO
коментара
Красимир Лозанов: И двата романа показват много задълбочен, релефен и интересен прочит на миналото
Разговор на Валентин Дишев с Красимир Лозанов за „По релсите“ от Невена Митрополитска и „Направени от вина“ на Йоанна Елми…
окт. 29
окт.
29
NO
коментара
Александър Христов: Понякога
[…] свикваш да свикваш,
пък понякога,
понякога даже живееш.
окт. 28
окт.
28
NO
коментара
Христина Гутева: Две
надничам зад думите
малки мехурчета
големи вълни […]
окт. 27
окт.
27
NO
коментара
Татяна Стоянова: *** (измествам една тъга…)
измествам една тъга
в правия ъгъл на следобеда […]
окт. 26
окт.
26
NO
коментара
Златина Димитрова: Между възглавниците на дивана
[…] А може би е някаква игра на криеница с паметта…
окт. 25
окт.
25
NO
коментара
Калина Линкова: Янус
по страниците на ненаписаното
ехтят междуребрията на времето…
окт. 24
окт.
24
NO
коментара
Христо Мухтанов: ***
[…] Вероятно неизясненото в мен искаше да счупи всичко наоколо, постоянно изпречвайки го срещу себе си.==
окт. 23
окт.
23
NO
коментара
Ренета Бакалова: *** (ароматът…)
[…] а болката – копринено въже –
изглежда крехка,
но вместо да се скъса – реже.
окт. 21
окт.
21
NO
коментара
Христо Мухтанов: *** (понякога не ми достига…)
[…] не ми достигат толкова много неща:
спокойствие, смирение, свобода,
цялостност, свързаност, общност,
упование, надежда, любов;
не ми достига живот
и когато се задушавам от липсата
на вода или въздух, си мисля единствено
– нищо, все още нищо
не е било достатъчно
окт. 20
окт.
20
NO
коментара
Златина Димитрова: Философия на есента
[…] Дъждът вали и пак, по навик,
капките се сливат в локвите.
Тихо е, поне достатъчно,
че да чувам тоновете на сезона…
окт. 19
окт.
19
NO
коментара
Татяна Стоянова: Кал
[…] не можехме да бъдем нещо повече освен
две шепи пръст
които се размекват
при вида си
