[…] след него вдигаш глава
и си друг
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: април 2022
Ванина Димова: Дворът
Вървя по премълчани думи.
Под скулите изтръпва миналото.
Ще се хвърля в меката пръст
между рохките стъпки на дядо
и прасковата, засадена за мен.
Още една есен след лято,
в което ме нямаше.
Александър Габровски: Един приятел написа роман
Толкова нежен,
толкова труден за четене.
Написа го без мастило.
Роман за хартията.
Само страниците му ме караха да плача
Александър Габровски: Има неща, които остават
Още помня чекмеджето, в което
държите лъжиците и покривката,
формата за кекс.
Още обличам дрехите останали
от мъртвия ти татко,
Боряна Богданова: Ролите
В двора на училището – цветя, начало на годината
и тела, които щъкат.
Тя ги гледа отдалече, подпряна на годините си
Илияна Генова: *** (под липите на юни)
под липите на юни
меланхолия между сплетени пръсти
звездите се притискат в гръдния ми кош
и не ми достига въздух
все по-бавно съществувам
в този град на изчезващи видове
Йоана Стоянова: домашният любимец на Нарцис
срещнахме се в шаренaта бездна
между две напускания
бялото куче на избавлението
захапа раните ни с уважение
Румен Павлов: Още един умря
Ако погледнеш от тази страна,
ще видиш камъка,
който доскоро беше
кожа.
Яна Монева: *** ( светът трупа…)
светът трупа
студено отчаяние и невинност,
невинност, която не може да опази
светът трупа
студено отчаяние и невинност,
невинност, която не може да опази
Бояна Узунова: КОГАТО ВЕЧЕ СИ МОЕ, ЦВЕТЕ, ИЛИ ЗА ДА ТЕ НАПРАВЯ СВОЕ
уж внимаваш в кого пускаш корени
ще те отгледам ще те на(х)раня
нали любовта зависи
от момента на откъсване:
Боряна Богданова: Месото е въпрос на гледна точка
Очите ни са ръце, които докосват по-бързо
и ако унищожават, винаги го правят тихо.
Изборите са си наше собствено разпятие,
което преживяваме.
Учили са ни, че не трябва да си слагаме
Йоана Русева: Хигиена на самоубийството
Живей,
единствено при условие,
че от раждането си,
Теодора Тотева: *** ( Войната – любовница на убийците…)
>Войната –
любовница на убийците
дъщеря на смъртта и на тиранина
по-голямата сестра на глада
руши градовете, в които пролетта цъфти
убива майките, откърмили децата си