Месечни архиви: август 2022

Ана Цанкова: *** (като охлюв който се крие в тревите…)

[…] влачиш душата си ръцете ти се откъсват
сърцето ти тиктака смее се задъхва се
не пиши за умирането през август […]

Момчил Миланов: Някъде другаде

[…] Представям си го как слиза от такси (да, надали е пристигнал с ладия) и бърза да отиде към багажника, да отвори входната врата и да я подпре с първия куфар и да започне да вади останалите, а после да ги стоварва на прага на жилищната сграда, с нетърпението на новодошъл. […]

Иван С. Вълев: Тъжен сезон

[…] макар и не така
жесток като април […]

Ана Цанкова: *** (Той ме научи да обичам джаз…)

[…] че можем да се смеем на сериозни неща
и да четем поезия в парка
докато зениците на света ни кървят […]

Момчил Миланов: Малко минало

[…] Но вие даже не сте го опитал!
Съм, съм, и още как! С двата крака газя в него, дори в момента.
А, разбрах, вие сте от онези, които искат да забравят. Чакайте да ви покажа, имам и друго. Очите му светнаха с налуден блясък. […]

Йоана Стоянова: *** (егото ми е ронливо…)

[…] само сезони, животни
бактерии
аромати […]

Станимир Семерджиев: *** (злото води зло на каишка…)

[…]
родословното дърво на мъката расте

Иван С. Вълев: *** (Слънцето внезапно засиява…)

[…] И само името ти,
което може да
пречупи светлината
на съставните ѝ части […]

Йоана Стоянова: *** (Жената със синя рокля от отсрещния блок…)

[…] танцът увисна на забравения си скелет
булевардът нахлу безцеремонно
счупи ставите на блока […]

Станимир Семерджиев: *** (носим се бавно…)

[…] ще напоим надеждите за вечност […]

Ралица Красимирова: *** (Трактори орат въздуха…)

[…] в гроба на тази жена няма нищо
моля се да я сънувам […]

Албена Тодорова: Ъ

[…] Не те лови ни сън, нито път, нито съд, нито ръб. […]

Екатерина Йосифова – с обич и благодарност

  Днес, 19-08-2022 г., в ритуалната зала на Централни софийски гробища, е поклонението пред Екатерина Йосифова.   Предлагаме ви част от архивните ни записи с думи на и за Екатерина Йосифова, за да се преклоним пред нейния дух и смисъла, който ни предлагаше.

Александър Габровски: Има ли въздухът кожа?

[…] Той има малки рецептори,
по-тънки от нишки на паяк. […]

Ралица Красимирова: Напрегнато любовно изявление

[…] Прогнозите са бездиханни. Всичко мълчи и чака да кажеш. […]