Месечни архиви: август 2022

Екатерина Григорова: ЕФИАЛТ

[…] Моят глас пее в пръстта
все по-гръмовно:
Не ти трябва тигър,
не ти трябват новите зъби,
не ти трябвам аз. […]

Камелия Панайотова: *** (само градът умее да приютява така…)

[…] ще завариш първата невинност задрямала
ще я прегърнеш
и така ще усъмнете […]

Анна Александра: *** (Целувката се разпростря…)

[…] Спомен, който се случва в момента. Присъствие, което вече ти липсва. […]

Ангел Игов: Плажът на Велека

[…] дълго да разсъждавам
върху острието
на ведрата им меланхолия […]

Екатерина Григорова: ПРЕМИЕРАТА НА ДЖАК ГИЛБЪРТ И ПРЕВОДАЧЪТ, КОЙТО СЕ ОТКАЗА ОТ РАЯ

[…] По средата, там където беше масата преди,
сега се издигаше внушително пиано и върху него,
между вкаменените лица на бдението,
лежеше двуметрова пантера. […]

Камелия Панайотова: *** (напразно те опазих любима моя кожа…)

[…] ще простим една на друга за невежеството
за обидата и липсата на смелост […]

Анна Александра: Езикът се ражда от отсъствието

[…] Или аз сама говоря, прехапвайки си езика. […]

Ангел Игов: На всички се случва

[…] как тайно желание
като преляла река пълни
празното […]

Елена Ташева: Читатели

Стихотворение на Елена Ташева

Яница Радева: Лаокоон

[…] но силата му не стига за много,
само за това:

да вдигне сина си високо –
толкова,
че да види,
тъмното е до време […]

Северина Плачкова: момченцето

[…] семейството
държи да остане
анонимно […]

Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (втора глава)

Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова

Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)

Откъс от повестта „Старецът трябва да умре“ на Чавдар Ценов

Здравка Евтимова: Която не се забравя

Разказ от Здравка Евтимова

Юлия Йорданова: Трохи за ангели

Читателю, този разказ е подарък за теб!   Стринка Лили носеше големи очила с дебели стъкла, които приличаха на лупи с рамки вместо дръжки. Не зная колко виждаше през тях, защото обикновено не гледаше към никого. Следеше тихите си стъпки и дебнеше да не изтърве някоя от трепкащите лъжички в сребърния поднос за кафе. После сядаше […]