Малко зная за хората. И за живота.
Звучи банално. Или не звучи.
Спрях да мисля. Вървя по улица,
която „по” и „най-добре” познавам.
На светофара чакам. Светне ли
зелено – с другите пресичам.
Понякога не чакам – малка авантюра.
Живея с дребното, с детайла.
Под зеленото дърво – интересен ми е
лист, листа, вейка тъничка, дори
и профилът на ствола. Корените –
никога, от тях далече, по-далече.
И пак – звучи банално, и пак – дори
и не звучи. Понякога крещя, крещя,
крещя, крещя, крещя!… Надвиквам
себе си. Не винаги. Сега успявам.
________________________
* – стихотворението е включено в новата книга на Палми Ранчев „В процепа на хоризонта“ („Ерго“, 2011 г).
