Георги Костадинов: Разпад

Публикувано от на януари 25, 2013 в 8:17 pm.

върху стъбло на глухарче
закачаш бомбето си
на крехката му шийка
закачаш и чантата
виновно ли е цветето
за твоята неопитност

разпада се всичко
което помилвам
за да заживее живота си
далече от мен
далече от мен
заживявам живота си
непомилван

когато почувствам в себе си човека
ще бръкне някой в окото ми
когато почувствам в себе си човека
ще ме стисне някой за гърлото
за да прокара своя залък истина
страха от собствената си ненужност
за да почувства в себе си човека

Георги Костадинов






Георги Костадинов в „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.