Авторски текстове (ЛФ)

Катя Начева: Отглеждане на тъга

Публикувано от на март 18, 2013 в 6:14 pm.

            На Галя
пътувахме
в изходите на залеза
пътувахме и говорехме
за същото дърво
което беше поникнало от сърцата ни
и тръскаше кървавата си корона
след всеки дъжд
посипваше слънце по изгорените ни длани
от даване
сол събираше от косите ни
да нахрани птиците
крадеше си кора от заздравелите ни белези
и подаряваше хралупи
след това
на всички бързи неща в живота
на неразбрали себе си състояния
и други места в пространството
пришиваше живот към гласа
на втурналите се в корените му
революции и смисъл
барух и бахур
спиноза в костите
бамя
и все така простички неща от живота
които цяла вечност
виреят в сянката му
само
да не беше онова зелено в пролетта
и огънят по вените му през октомври
и да не беше падащо листо смъртта –
самодостатъчност
по залез

Катя Начева




   Катя Начева в „Кръстопът“.
   Катя Начева в DICTUM.

Коментарите са заключени.