Джаз
Изрязвам
от стара картичка
човек.
Няма лице –
тромпет
и филцова шапка.
Изсичане на думите
Изкачвам се
между хората
като в гора
стоят
и никой
не протяга ръка
да ме закачи за дрехата.
С трънче
забито в пръста
се връщам
полугола
полужива
полулуда
полу
и не боли вече
щастието.
***
Порцелан
чашата за чай
венецианска гондола
