Камък върху камък, пясък върху вятър,
хората си тръгват, нищо не остава.
Думите са къщи, думите са вяра –
малко излиняла, нестабилна някак
като връв през шия, като ключ под прага
думите запомням и за път ги стягам.
Покрив върху въздух, вяра върху пясък,
горе, под небето, тате ще ги чака.
Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.
юли 8th, 2015 at 16:09
[…] В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Представи“, Валентин Дишев чете стихотворението на Ина Иванова „Помен”: […]