I
Взирам се в далечината –
там кацат птици и техните сладки крясъци
събуждат любовта:
КаракасКаракасКаракас
ЛИМА!
Първото залитане –
назад в една влажна песъчливост –
от брега е и вълните са страшни
в отдръпването си, защото дотам е силата им
пред реалността:
планинска слънчевост, вдигаща с метър
надморското равнище и къщите – зелени,
а навън жените, носещи мантиля
и златни кръстове.
И казват: „Любов моя, желая те и нека
умрем заедно“.
Не ме мисли за луда, Анхел,
защото как да обясниш виденията
и да подчиниш сладостта –
бурна, мъртва, възхитителна от живот.
Възхитителна от живот е гледката на
синия кит сред вълните.
Гърците казват Сладост (Γλύκα), а после Мъка (Кαημός)
и Болка по завръщането у дома (Νοσταλγία).
И казват: „Любов моя, желая те и
нека умрем заедно“.
II
В малка картина от книгата видях
разкритието на деня. Богат с топлина,
сладък от предположението на формите.
Високо горе обучаващите се да живеят
католици наричаха ближния „брат Антон“ и
„сестра Лилия“ и прекъсваха не с огън
мислите ми, а с вярно забравено ухание
на орхидея.
Стихотворението е от книгата на Екатерина Григорова „Фарадеев кафез“ („Жанет 45“, 2013 г.), която ще бъде представена от проф. д-р Пламен Дойнов на 11.04.2013 г. (четвъртък), в 18:30 часа, в Унгарски културен институт (София, ул. „Аксаков“ №16).
Екатерина К. Григорова е родена на 08.11.1975 г. в гр. Добринище. Завършила е “Новогръцка филология” в СУ “Св. Кл. Охридски”.
От 2002 г. (с прекъсване от 2004-5 г.) води семинарен курс по новогръцка литература в същия университет, специалност Новогръцка филология, а от 2006 г. е редовен асистент по новогръцки език в Нов български университет, специалност “Неоелинистика”. През 2007 г. защитава дисертация – „Темата за изгубеното време в романа Еолийска земя на Илиас Венезис”.
Нейни стихове, научни статии и други текстове са публикувани в Литературен вестник, сп. Литературни Балкани, сп. Пламък, сп. Везни, Литературен клуб… След „Фарадеев кафез“ („Жанет 45“, 2013 г.), през 2014 г. „Ерго“ издаде книгата на Екатерина Григорова „Дъска по мокрия пясък”, която бе номинирана и за Награда за поезия „Николай Кънчев“, и за Национална награда за поезия „Иван Николов“.
Екатерина Григорова в DICTUM.
Екатерина Григорова в „Кръстопът“.