Екатерина Григорова: Понякога утрото

Публикувано от на април 12, 2013 в 6:15 pm.


Едно парче от гърдите лети с птиците.
Понякога е само вятър.
Друг път черното телце на мравката
го мами в твърдата си решимост да построи
къща.
Понякога среща друго небе и цветовете им
се прегръщат в красива мъглявина –
сякаш стъпки от танц близо и надалече.
Или пък израства градина.
Случва се в тази градина никой да не скърби.
Може да е благословията.


Стихотворението е включено в книгата на Екатерина Григорова „Фарадеев кафез“,„Жанет 45″, 2013 г.).



Екатерина Григорова  Екатерина К. Григорова е родена на 08.11.1975 г. в гр. Добринище. Завършила е „Новогръцка филология“ в СУ “Св. Кл. Охридски”.
  От 2002 г. (с прекъсване от 2004-5 г.) води семинарен курс по новогръцка литература в същия университет, специалност Новогръцка филология, а от 2006 г. е редовен асистент по новогръцки език в Нов български университет, специалност „Неоелинистика“. През 2007 г. защитава дисертация – „Темата за изгубеното време в романа Еолийска земя на Илиас Венезис”.
  Нейни стихове, научни статии и други текстове са публикувани в Литературен вестник, сп. Литературни Балкани, сп. Пламък, сп. Везни, Public-Republic, Литературен клуб…
  През 2013 г. „Жанет 45″ издаде книгата с поезия на Екатерина Григорова „Фарадеев кафез“ (тя бе включена в „разширената листа“ на книгите, обсъждани за номинации за Национална награда за литература „Памет“), а през 2014 г. Издателство „Ерго“ издаде „Дъска по мокрия пясък“ (номинирана за Награда за поезия „Николай Кънчев“ и Национална награда за поезия „Иван Николов“ през ноември и декември 2014 г.) и отличена с Национална литературна награда „Биньо Иванов“ (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” за книга с поезия, издадена през 2014 година.

  Екатерина Григорова в DICTUM.
  Екатерина Григорова в „Кръстопът“.

9 коментара за “Екатерина Григорова: Понякога утрото”