Не е от градовете,
в които времето те задъхва,
защото местата за виждане
са много
и туризмът не стига,
за да кажеш,
че си бил,
че познаваш,
че разбираш…
тук
просто имаш да видиш
как се живее
шумно и бавно,
как всичко е цветно
и светло,
как сградите
се застъпват една с друга,
но никой не протестира,
че мястото му е малко,
как улиците се събират
и показват пътя към морето,
как мъжете отмерват минутите,
превъртайки броеницата
и отпивайки от кафето,
а жените предпочитат разговора,
разходката, движението
и пак не ти се тръгва,
защото много искаш
да преведеш на български
живота в този град
но преводът
не ти се получава
Стихотворението е включено в книгата на Амелия Личева „Трябва да се види“ („Сонм“, 2013 г.).
