Ако искаш да напишеш една дума,
първо я измисли.
Ако започва с на-,
тя най-вероятно ще изчезне
под мастилото на твоя клавиш.
На-то е като да свириш на пиано
в редките случаи, когато свириш на пиано,
с роза между зъбите,
разбира се.
Когато употребяваш черните и белите тонове,
спомни си – една дума не може да
се римува с настояще.
Замисли се само –
……….,
……….,
………..
Излишно е да се мъчиш.
По-добре продължавай
да стискаш здраво розата
между зъбите.
Винаги има шанс
тръните да оставят следа.
Стихотворението е включено в книгата на Мирослав Христов „Зъби“ („Ерго“, 2012 г.)
