Мирослав Христов: Разместване

Публикувано от на май 5, 2013 в 2:51 pm.


Неприятно е, но не съм отчаян.
Онова куче пред вратата на съседите
продължава да вие.
Знам, ще се върна в моята стая,
където събирам всичките си части
под оранжевото слънце,
което ми подари.
Там, където се сглобяваме
с малките нощни птици,
с музиката до зори,
с хората от всякакви раси.
Снощи например дойде най-къдравата новозеландка.
Миналата седмица в Нова Зеландия имаше земетресение –
и там пластовете се разместват.
Сега съм тук –
ето че кучето спря да вие.
Чува се само дрънченето на веригата му.


Стихотворението е включено в книгата на Мирослав Христов „Зъби“ („Ерго“, 2012 г.)

Мирослав Христов





Мирослав Христов в „Кръстопът“.
Мирослав Христов в DICTUM.

Коментарите са заключени.