Трябва да ти кажа
обичам мостове с въжета
и скално катерене
гнева на орлите
когато намигам на хребета
и прагове
в които да спъвам целувките
преди да връхлетят
раменете ти
защото
липсваш ми
точно в целта
от която отброявам
две напред
три назад
и всяка куршумна парабола
е ударът на сърцето
когато от погледа ти крада тишината
и я превръщам в мишена
липсваш ми –
като перо
от стрела
в дъждовен следобед
като стихотворение
хвърлило се от покрива
липсваш ми
и се скривам под масата
на която няма
свещи запалени
трябваше да ти кажа
Катя Начева в „Кръстопът“.
Катя Начева в DICTUM.
