Всичко, което стои между нас и щастието,
Което знаем, че заслужаваме, са неверниците,
Онези, които се блъскат напред на опашката на пазара,
Карайки ни да чакаме, докато се пазарят за някоя стотинка.
Веднъж да ги подканим да си ходят и ще имаме достатъчно време
Да поправим мрежата на вратата с онова наше си сладко темпо
Или да си се размотаваме из градината.
Точно неверниците и мазните им с мака от кейка усмивки
И обещания съблазняват клиентите ни,
Даже най-предпазливите. Веднъж щом са извън играта
Ще разполагаме с всичките пари, от които се нуждаем за екстри –
Екскурзии до морето и екскурзии до планината.
Тогава децата ни няма да хленчат да бъдат на друго някое място.
Жените ни няма да сравняват самотните алеи
С очарователните фотографии от брошурите.
Тогава земята ще бъде наша, абсолютно цялата, завинаги.
Тази земя на светци, герои и мъдреци,
Които сега трябва да се завират по къщите
Далеч от дима, бълван от печките на неверниците,
Целите в сажди. Тогава нашите пророци, обикаляйки улиците,
Ще обяснят как до този момент сме живели в изгнание,
Във Вавилон, сред врява от чуждоземни гласове.
Тогава ние ще сме присносвещеници, а не оплаквачи,
Художниците, които се взират от прозорците си, за да открият тълпата
Прекрасна сред здрача, потокът от чиновници от офисите
И работната ръка от заводите. Всички понесли се заедно
Така както никога не биха могли да направят във времена като тези,
Когато роякът от неверници си проправя път срещу трафика,
Връхлитайки с амбулантните си табли, с крещящи вратовръзки и колани,
Нека някъде другаде да отидат, те и подмятанията им,
Че нашите животи без тях са обречени на сивота.
Лъжи, които те са достатъчно лукави, за да не изричат открито.
Превод от английски: Благовест Петров
Стихотворението е от книгата на Карл Денис „Практични богове“ (издателство за поезия „Фрост“, 2013 г.).
