Защо се безпокоим за остатъка от деня,
блатистата местност на следобеда,
ненадейното потапяне във вечерта,
след това нощта с познатите си аромати,
нейните безбройни, ярки звезди?
Това е най-доброто –
отмятайки настрана леките завивки,
краката на хладния под
и блуждаейки из къщата с еспресо –
навярно наплискване на лицето,
шепа, пълна с витамини –
но преди всичко блуждаейки из къщата с еспресо,
речник и атлас, разтворени на килима,
пишещата машина, очакваща първата буква по страницата,
чело звучи по радиото,
и ако е необходимо прозорците –
петдесетина дървета, стогодишни
там отвън,
тежки облаци на хоризонта
и моравата, изпускаща пара като кон
в ранното утро.
Превод от английски: Благовест Петров
Стихотворението е от книгата на Били Колинс „Пикник, светкавица“ (издателство „Фрост“, 2012 г.).
Били Колинс е роден в Ню Йорк през 1941 г. Автор е на няколко книги с поезия Ballistics (2008), She Was Just Seventeen (2006), The Trouble with Poetry (2005); Nine Horses (2002); Sailing Alone Around the Room: New and Selected Poems (2001); Picnic, Lightning (1998); The Art of Drowning (1995), която е финалист за Lenore Marshall Poetry Prize; Questions About Angels (1991), The Apple That Astonished Paris (1988); Video Poems (1980); и Pokerface (1977).
Негови стихотворения са публикувани в списания като „The New Yorker“, „Paris Review“, „Poetry“, „American Poetry Review“, „Harper’s“ и др.
През 2001 г. е определен за поет-лауреат на САЩ (запазва званието до 2003 г.), a oт 2004 до 2006 г. е поет-лауреат на щат Ню Йорк.
Получава бакалавърска степен през 1963 г. и докторска степен от Университета на Калифорния, Ривърсайд, през 1971 година. Били Колинс е почетен професор по английски в Lehman College, City University of New York, където работи в продължение на 30 години. Преподава поезия в колежа Стoунибрук в Саутхамптън.
Billy Collins was born on March 22, 1941, in New York City. His career has been mainly academic. He received a B.A. in 1963 and a Ph.D. from the University of California, Riverside, in 1971. He is a Distinguished Professor of English at Lehman College of the City University of New York and has taught there for 30 years.
Collins teaches poetry at Stonybrook Southampton College. His poems read easily as if you were listening to light jazz. They are witty in a conversational style that appeals to readers with a sense of humor and often turn into quirky, insightful, and profound observations on daily life, reading and writing, and poetry itself.
The poet was named U.S. Poet Laureate in 2001 and held the title until 2003, and from 2004 to 2006 he served as Poet Laureate for the State of New York. He was awarded the Mark Twain Prize for humor in poetry.
“Изглежда сякаш винаги знаем къде се намираме в едно стихотворение на Били Колинс, но не и непременно накъде ни отвежда той. Обичам да пристигам заедно с него. Той не укрива нещата, както според мен правят второстепенните поети. Оставя ни да подслушваме, ясно, какво самият той е открил. Това са чудесни стихотворения, а той е един от най-добрите ни поети.” (Стивън Дън).
“Никой днес не пише така, както Колинс, и малцина са, които биха могли да пишат по-добре.” (Х. Д. Кенеди).
май 21st, 2013 at 15:07
[…] Били Колинс в “Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Били Колинс: УтроТед Кусър: Бъдни вечерКарл Денис: НевернициТед Кусър: Първи снягКарл Денис: Делфи […]
юли 17th, 2015 at 9:28
[…] Били Колинс в „Кръстопът“. […]
юли 17th, 2015 at 9:28
[…] Били Колинс в „Кръстопът“. […]