Да обдаря с мънисто от лунички
детското лице
и ушия неговия портрет на фона на пейзажа
на девствената гора с хиляда усмивки.
Да покажа на неверниците Божия частица
и отнема последното „не“,
за да не може изразът на лицата им
да развали моето произведение.
Да го поставя в рамка
и окача
на вратите на бунището.
Така ли изглежда вдъхновението? –
невидимо в своята естественост,
топло и красиво –
истинско, внезапно вдъх но (ве) н(и)е.
Стихотворението е от двуезичната книга на Мажена Мацкойч „Странно/Dziwne“ („Българска книжница“, 2013 г.). Преводът е на Лъчезар Селяшки.
Мажена Мацкойч e родена във Вилнюс, Литва, но е полякиня по произход. Учи „Приложна физика“ във Вилнюския университет. През 2010 г. печели първа награда на конкурса, посветен на 100-годишнината от рождението на Чеслав Милош. Нейната дебютна книга с поезия – „Питаш коя съм…“ (билингва – на полски и литовски) е отличена с национални и международни награди. През 2012 г. е издадена втората книга на Мацкойч – „Жените и шоколада“ (триезична – на полски, литовски и руски).
Мажена Мацкойч e председател на младежкия литературен и артистичен кръг „Вилнюски авангард“ към Сдружението на полските писатели в Литва.
Мажена Мацкойч в „Кръстопът“
юни 1st, 2013 at 10:58
[…] Мажена Мацкойч в “Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Ваня Стефанова: хайкуМажена Мацкойч: ВдъхновениеБелослава Димитрова: Две стихотворенияВладислав Христов: *** (нощ без…)Мирослав Христов: Корен […]