Разбрах какво е самотата,
когато за първи път се разхождах
малко след полунощ
в болничен коридор
На 16 ли бях, на 17 ли,
кой да помни…
но подразбрах още нещо:
важно е не копието,
а причината,
която те кара да го забиеш
или да го приемеш в гръдта си.
И е важно не виното,
а което те кара
да посегнеш към него.
И истинската самота
е да нямаш какво да кажеш –
а да искаш да чуеш.
Стихотворението е включено и в книгата на Александър Белчев „Златотърсач“ (Фондация за българска литература, колекция „На острова на блажените“, 2012 г.).
