Употребени излишно,
думите бият тревога.
Опитвам се да не пиша.
Остава и да го мога.
За някакви чудесии
ако създал ме е Богът –
опитвам да ги открия.
Остава и да го мога.
Но ясно е, че не бива
вечно тъга да ме гложди.
Надявам се да сме живи.
Остава и да го можем.
Стихотворението е включено и в книгата на Александър Белчев „Златотърсач“ (Фондация за българска литература, колекция „На острова на блажените“, 2012 г.).
