По тези краища калта е глина –
промяната, която модулира усещането, че съм жив.
Сам съм. И не ми тежи,
не ме е страх,
от силуетите – беззъби стари гробища.
Върху могилата дочувам тайната,
говоря с мъртвите и пускам корени.
Стихотворението е включено в книгата на Венцислав Стайков „Пейзаж с римски мост“.
