Не мога вече да пиша.
По средата на пътя нагоре
завих наляво
и разхвърлих с шепи остатъците
от дарбата си за тези,
които ще я използват по по-добър начин.
За тези, които имат собствена височина
и няма да вирят нос.
Най-важното е да развиваш и размножаваш,
да дематериализираш материализираната дхарма.
Не мога да не пиша.
Стихотворението е от двуезичната книга на Мажена Мацкойч „Странно/Dziwne“ („Българска книжница“, 2013 г.). Преводът е на Лъчезар Селяшки.
