Людмила Миндова: *** (Съседите ни си отидоха…)

Публикувано от на юли 18, 2013 в 11:17 am.

***

Съседите ни си отидоха.
След виковете,
денонощния вой,
след плача, който
режеше въздуха,
синът и майката
напуснаха дома.
Безшумно.
Преди крадците
да са изнесли
стените и покрива.
Олекнали като пера,
но с чисти сметки.
Олекнали като кръводарители
на кръвен данък.
Съседите ни си отидоха.
Синът и майката.
Аз съм сляп свидетел
на антична драма…
И на адски нечовешко
престъпление.


Людмила Миндова  Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. След завършването на „Славянска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, защитава дисертация върху хърватския барок. Публикува есеистика, поезия и преводи в списание „Факел”, „Алтера”, „Литературен вестник” и други. Автор е на стихосбирката „Блус по никое време” (2010) и на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма” (2011). През 2013 г. съвместно с Марин Бодаков, Владислав Христов, Митко Новков, Поли Муканова, Андриан Захариев и други автори създава сайта за българска и преводна литература „Открита литература”. През ноември 2014 г., с логото на „Жанет 45“, бе издадена книгата с поезия на Людмила Миндова „Тамбос”, включена от журито, през юни 2015 г., в разширената листа за номинации за Национална литературна награда „Памет” (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев).

Людмила Миндова в „Кръстопът”.
Людмила Миндова в DICTUM.

26 коментара за “Людмила Миндова: *** (Съседите ни си отидоха…)”