***
Съседите ни си отидоха.
След виковете,
денонощния вой,
след плача, който
режеше въздуха,
синът и майката
напуснаха дома.
Безшумно.
Преди крадците
да са изнесли
стените и покрива.
Олекнали като пера,
но с чисти сметки.
Олекнали като кръводарители
на кръвен данък.
Съседите ни си отидоха.
Синът и майката.
Аз съм сляп свидетел
на антична драма…
И на адски нечовешко
престъпление.
Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. След завършването на „Славянска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, защитава дисертация върху хърватския барок. Публикува есеистика, поезия и преводи в списание „Факел”, „Алтера”, „Литературен вестник” и други. Автор е на стихосбирката „Блус по никое време” (2010) и на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма” (2011). През 2013 г. съвместно с Марин Бодаков, Владислав Христов, Митко Новков, Поли Муканова, Андриан Захариев и други автори създава сайта за българска и преводна литература „Открита литература”. През ноември 2014 г., с логото на „Жанет 45“, бе издадена книгата с поезия на Людмила Миндова „Тамбос”, включена от журито, през юни 2015 г., в разширената листа за номинации за Национална литературна награда „Памет” (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев).
юли 20th, 2013 at 8:25
[…] Людмила Миндова в „Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Людмила Миндова: *** (Съседите ни си отидоха…)Надя Вълканова: ***Надя Вълканова: ***Петър Чухов: Хубав моментПетър Чухов: Сбогуване с езика […]
декември 25th, 2013 at 20:31
[…] Превод от словенски: Людмила Миндова. […]
януари 8th, 2014 at 14:16
[…] Людмила Миндова в „Кръстопът”. Людмила Миндова в DICTUM. Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Иван Христов: СтийвМетоди Джонев: ПолусянкатаРадостина Ангелова: трепачът на вяраИван Христов: Кота нулаРадостина Ангелова: омфал […]
януари 9th, 2014 at 18:09
[…] Людмила Миндова в „Кръстопът”. Людмила Миндова в DICTUM. Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Иван Христов: СтийвЛюдмила Миндова: Четене*Методи Джонев: ПолусянкатаРадостина Ангелова: трепачът на вяраИван Христов: Кота нула […]
април 11th, 2014 at 9:15
[…] На Йосип Ости, Сараево – Любляна Сега се вслушай: този тръбен звук на нежна песен ли е? Конница препуска през миналия ден. Отново сянката на стар пожар опитва да стане плът. Далеч са тези стълби, които се извиват до небето. Изчезва горският венец, трепери чашата. Прелива и от тънкия ѝ ръб потича пустош. А ти, такова чудо, с всеки удар под пояса все по-голям израстваш. Синигерът не иска да остави гнездото си. И западният вятър те мами с обещание за изход, вдълбано с нокът в хляба върху масата, така и нераздигната от вчера. Счупен пумпал. все повече изчезнали деца. Но ти стоиш. Самичък пред света. Изключваш го с безкрайния му говор. Премигващ сняг си на екрана, вечно включен. Над теб просторът е сега кристално ясен. А всички други днес край теб сме тези, които гледаме безпомощно звездите. И виждаме в играещия пламък, обгърнал плещите ти, без да ги изгаря, как бавно се изправя пръст. И пише, неуморно пише „съм“ върху дъгата. Стихотворението е от публикуваната на български език от Издателство за поезия “Да” книга на Алеш Дебеляк „Край на носталгията” (на словенски стихотворението е публикувано в книгата “Град и дете”, 1996 г.). Превод от словенски: Людмила Миндова. […]
април 11th, 2014 at 9:22
[…] На мястото на ятото скорци е зейнал въздухът. Догаря бавно в печките горивото. Изглежда като рай. Не е. Не е и ад, все още. Старците протяжно пеят под напуканите сводове. Едно дете, което да ги слуша там някъде в чужбина, е достатъчно. Отекването на баладата да го държи изправено. Насън се плъзгат тежки, мрачни птици и светлината идва само от нагоните. Бръснач просветва по невинното лице и нежната му форма е геройство. Разпадите на спомена не стават дори за чернова на плах сонет – така говорят. възможно е. А черновата ще е черна. Но за мен сега е важна недостатъчната страст на думата, която кара семената да се пръснат в неистова експлозия от цвят. Така че почти физически усещам – ненапразен е целият кошмарен вой на спящите, духа и тялото на този век насочвам към акведукта на речта. Стихотворението е от публикуваната на български език от Издателство за поезия “Да” книга на Алеш Дебеляк „Край на носталгията” (на словенски стихотворението е публикувано в книгата “Град и дете”, 1996 г.). Превод от словенски: Людмила Миндова. […]
май 3rd, 2014 at 11:52
[…] Стихотворението е от публикуваната на български език от Издателство за поезия “Да” книга на Алеш Дебеляк „Край на носталгията” (на словенски стихотворението е публикувано в книгата “Град и дете”, 1996 г.). Превод от словенски: Людмила Миндова. […]
май 3rd, 2014 at 12:02
[…] Ти виждаш всичко, всичко: и дишането на мухите, и свирещия чайник, и куршума, изстрелян безхаберно в изгрева, мотива на тапета, полумрака в бароковата зала, и прашните цигулки, забравени от бързане върху паркета, и надписа, изписан на езика на двамата пророци, дошли да проповядват при славяните, и вещите, облени в светлина, и писъка, отскочил до небето, и блясъка на тежкия метал, колоната на майките и младенците, босилека, ухаещ върху скрина, и тъничката струйка сливов сок, изтичаща в напуканата пръст с печата на внезапно отстъпление. Да, всичко. виждаш гробища. И метастазите на клади пламнали. Тук свършва този свят. Древното насилие се връща към огнището. Магията на словото угасва. И ням стои девическият хор. На изток водят стъпки през снега. безсмислени са опитите да ги скрият. Камбаната – сега го знаеш – бие: за вас и нас. Стихотворението е от публикуваната на български език от Издателство за поезия “Да” книга на Алеш Дебеляк „Край на носталгията” (на словенски стихотворението е публикувано в книгата “Град и дете”, 1996 г.). Превод от словенски: Людмила Миндова. […]
май 11th, 2014 at 10:30
[…] за поезия “Да”, май 2014 г., в превод от хърватски на Людмила Миндова), е насрочена за 12 май (понеделник), от 18:30 ч., в “плюс […]
май 11th, 2014 at 12:15
[…] за поезия “Да”, май 2014 г., в превод от хърватски на Людмила Миндова), чиято премиера е насрочена за 12 май 2014 г. (понеделник), […]
май 15th, 2014 at 15:42
[…] гладки, бляскави тела под водата са Атлантида. Людмила Миндова в „Кръстопът”. Людмила Миндова в DICTUM. Връзки […]
май 16th, 2014 at 17:49
[…] за поезия “Да”, май 2014 г., в превод от хърватски на Людмила Миндова), чиято премиера е насрочена за днес – 12 май 2014 г. […]
юли 7th, 2015 at 3:44
[…] Людмила Миндова в „Кръстопът”. Людмила Миндова в DICTUM. […]
юли 8th, 2015 at 15:48
[…] Превод от словенски: Людмила Миндова. […]
юли 8th, 2015 at 15:48
[…] Превод от словенски: Людмила Миндова. […]
юли 9th, 2015 at 16:58
[…] Людмила Миндова в „Кръстопът”. Людмила Миндова в DICTUM. […]
юли 11th, 2015 at 9:38
[…] по завивката на детето си. богородица ги полива. Людмила Миндова в „Кръстопът”. Людмила Миндова в […]
юли 11th, 2015 at 9:38
[…] Болката е онова, което в поезията се губи. Людмила Миндова в „Кръстопът”. Людмила Миндова в […]
юли 11th, 2015 at 9:39
[…] ви разговор (на Валентин Дишев – от 23.10.2014 г.) с Людмила Миндова за тазгодишното издание на Международния Истанбулски […]
юли 11th, 2015 at 10:16
[…] мултимедийно списание за литература DICTUM) Людмила Миндова в „Кръстопът”. Людмила Миндова в […]
юли 11th, 2015 at 14:02
[…] Людмила Миндова в „Кръстопът”. Людмила Миндова в DICTUM. […]
юли 12th, 2015 at 15:33
[…] Ланджев, „Навътре” на Стефан Иванов, за „Тамбос” на Людмила Миндова, „Никол слиза по стълбите” на Димитър Ганев, за „Как […]
юли 14th, 2015 at 11:50
[…] Людмила Миндова в „Кръстопът”. Людмила Миндова в DICTUM. […]
юли 17th, 2015 at 9:01
[…] на есето е на Людмила Миндова и е публикуван в „Открита литература” и […]
юли 23rd, 2015 at 9:57
[…] Превод (със съгласието на автора – по американското издание на книгата му „Да стоиш на земята“): Людмила Миндова. […]
юли 23rd, 2015 at 10:02
[…] (ако имат връзка с интернет) към видеозапис, в който Людмила Миндова чете свое стихотворение. Можете да сте част от една […]