Лодките теглени на сушата…
И заминават лодките по пътищата кой знае къде
не знам какво е да отнемеш едно море на една лодка
да я пуснеш на илюзията за път по суша жаден прашен
е добре изтеглихме я
казва човекът наблизо на съседен беломорски език
сякаш е риба глътнала си е езика
нима една лодка е езикът на едно море или просто
малък препинателен знак в несъществеността на изреченото
в очите на една жена придърпваща една сянка около себе си
като шал подарен ѝ от дърво и развяван от вятър
да успокоим мислите да ги отръскаме от ума като пясък от ходилата си
ето двете хазяйки слагат бели ръчно тъкани килимчета да вървим по тях
същински господари
елате влезте забравете пътищата където сноват лодки с угаснали сънища
Мария Гюрова в „Кръстопът“.